Михаил Христоманов
| Михаил Христоманов | |
| български лекар и революционер | |
| Роден |
не по-късно от 1912 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1941 г.
|
| Учил в | Белградски университет |
Михаил Христоманов е български лекар и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в град Струмица, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Следва медицина в Белград.[1] Присъединява се към ММТРО и е начело на групата в Струмица, организирана от Димитър Гюзелов, която според Коста Църнушанов тогава е най-голямата група на организацията.[1] Гюзелов го нарича своя дясна ръка и главен фактор на организацията в Струмица.[2] От есента на 1926 година е част от ръководната петорка на образувания тогава Щипски революционен окръг, начело с Гюзелов, в чиито предели е и Струмица.[3][4] Заминава в Италия да продължи следването си по медицинa като стипендиант.[5][6][1]
В 1927 година Гюзелов е предаден и е арестуван и изтезаван от властите. Разкритията и арестите в ММТРО водят до Скопския студентски процес. Тъй като Христоманов тогава е в чужбина, по време на изтезаванията Гюзелов си позволява да го предаде като член на организацията. Въпреки че поради това Христоманов не може да се върне в Македония, все пак, според Църнушанов, „бидейки високо интелигентен и здрав българин, остана да служи на освободителното дело чрез пропаганда в чужбина“.[5][6] След тези разкрития и арести организацията възстановява връзки с Италия, където освен Христоманов следват и други членове на ММТРО.[7]
Христоманов се връща в Кралство Югославия и към началото на българското управление в Македония през 1941 година е лекар в Нови пазар. Той казва на Гюзелов, че иска да бъде преместен в родния си град. В писмо до Димитър Чкатров от 27 юли 1941 година Гюзелов споменава, че тогавашния лекар в Струмица и председател на читалището в града „Гоце Делчев“ Томе Саздов събира „всички леви елементи“ и предполага, че ще му се противопостави добре само ако Христоманов отново му бъде дясна ръка.[2] Гюзелов предлага на Чкатров да издейства преместването на Христоманов чрез Александър Станишев.[8]
Манол Пандевски и Гьорги Стоев, автори на монографията „Струмица и Струмичко низ историята“, го наричат „един стар михайловист“.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 35.
- ↑ а б в Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 489. (на македонска литературна норма)
- ↑ Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 78 – 83.
- ↑ Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 18.
- ↑ а б Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 157.
- ↑ а б Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 496.
- ↑ Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 158.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 489 – 490. (на македонска литературна норма)
