Музей на народното творчество (Никозия)
Музей на народното творчество Μουσείο Λαϊκής Τέχνης Κύπρου | |
Музеи в Кипър | |
Сградата на музея | |
Местоположение | Никозия |
---|---|
Тематика | народно тварчество |
Основан | 1937 година |
Основател | Общество на кипърските изследователи |
Работно време | понеделник – петък 09.30 – 16.00 ч. събота 09.00 – 13.00 (почивни дни: неделя) |
Допълнителна информация | |
Адрес | площад „Архиепископ Киприан“ |
Музей на народното творчество Μουσείο Λαϊκής Τέχνης Κύπρου в Общомедия |
Музеят на народното творчество в Никозия (на гръцки – Μουσείο Λαϊκής Τέχνης Κύπρου), е основан от членове на Обществото на кипърските изследователи през 1937 година и се помещава в сградата на стария архиепископски дворец на площад „Архиепископ Киприан“. От другата страна на улицата е Общокипърската гимназия, най-старата и най-голямата гимназия в Кипър, основана от архиепископ Киприан през 1812 година.[1]
Сграда
[редактиране | редактиране на кода]В днешния си вид сградата на музея в някои свои части напомня готическия стил и е датирана към 15 век.[1] Използвани са помещенията, оцелели след 14 век, когато в нея е бил настанен манастир на Бенедиктинския орден.[2] По-късно е използвана и от хоспиталиерите, които построяват до нея църквата Свети Йоан. Гръцката православна църква започва да използва сградата още преди османската окупация през 1571 година.[1]
През 1950 година в сградата е открита фреската Благовещение с надпис на гръцки под нея. Пет години след това музеят затваря врати и не работи в продължение на 4 години, когато гръцките кипърци въстават срещу британската колонизация след продължителна, но безуспешна мирна политика и дипломатически усилия. Музеят отново е затворен, този път за една година, през лятото на 1974, когато започва турското нашествие и северната част и острова е окупирана. Тогава колекцията е транспортирана до по-безопасни райони.[1]
През 1961 година архиепископията е преместена в нов дворец, а старата сграда е дарена за създаването на музея. През 1962 – 1964 година, с помощта на първия президент на републиката Макариос III и с допълнителни средства от сдружението, е извършена основна реконструкция на сградата.[1]
С течение на годините се появява необходимостта от нови ремонти, които да осигурят пространство и безопасност на артефактите, тъй като покривът е напът да се срине, а високата влажност започва да нанася непоправими щети на експонатите. През 1990 година средствата за ремонта са осигурени от архиепископ Хрисостом I и обновяването на сградата завършва през 1996 година.[1]
Експозиция
[редактиране | редактиране на кода]Голяма част от експонатите на музея от 19 и 20 век са дарени, а други са били купени от частни колекции или директно от селяните. Повечето от тях произхождат от области, които сега са заети от Севернокипърската турска република.[1]
Изложени са местни изделия на грънчарското изкуство, кошничарството, кожарството, бродерии, дантели, народни костюми, метални изделия, дърворезба, картини в стил наивизъм, селскостопански и тъкачни инструменти и много други. Днес броят на каталогизираните предметите е над 5000.[1]
Интерес представляват голямото легло с балдахин, восъчните оброчни изображенията на части от тялото, кучета и други, оставяни в църкви и манастири, с надеждата за излекуване. Изложени са богато декорирани негледжосани глинени съдове, оцветени скринове и гардероби, декорирани с геометрични и флорални мотиви. Носиите са от различни краища на страната – отворена на врата рокля с много дълги ръкави, жълта раирана рокля с черен елек и също така дълги ръкави и други.[2]
На стената над дантелена покривка, изплетена от соргото, от което ние правим метлите си, е закачена картина от 1892 година, изобразяваща бореца Панаис Коталианос, вдигнал тежест с едната си ръка.[2]
Интересна е изложената ръчно изработена врата на църквата „Агиос Мамас“ от 19 век, останала в окупираната северна част на страната. Тя е забележителна с това, че гръцкият нобелов лауреат, поетът Георгиос Сеферис я споменава в поемата си „Малките неща на Кипър“. Произведението е посветено на неговия приятел, художника Адамантиос Диамантис, който е и първият директор на музея.[3]
-
Табела на входа на музея с името му
-
Решетка пред прозорец на партера
-
Готически капител с герба на Средновековен Кипър
-
Колело от воденица
-
Стар стан
-
Въжен абажур
-
Глинени делви пред фасадата на музея
-
Богато декорирани негледжосани глинени съдове
-
Покривка, изплетена от сорго
-
Детайл от дървена кутия за часовник, 20 век
-
Експозиция на метални изделия
-
Комплект дървени лъжици
-
Кипърска народна носия
-
Глинена глава
-
Богато декорирана глинена стомна
-
Жътварски сърп
-
Голям бронзов съд
-
Ръчно изработени поставки
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з ((en)) Society of Cypriot Studies/Cyprus Folk Art Museum
- ↑ а б в ((en)) Cyprus/Towns III: Nicosia Art and Folk Culture Museums
- ↑ ((en)) The Nicosia Municipality's Original Guide/October – November 2013 Архив на оригинала от 2014-09-13 в Wayback Machine.