Направо към съдържанието

Надежда Станчова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Надежда Станчова
български дипломат и британска благородничка
Родена
Надежда Димитрова Станчова
1894 г.
Починала
15 април 1957 г. (63 г.)
Семейство
БащаДимитър Станчов
МайкаАнна Александрова дьо Сен Кристоф
Деца0
Надежда Станчова в Общомедия

Надежда Димитрова Станчова е първата българска жена дипломат и британска благородничка. Тя е дъщеря на българския политик и дипломат Димитър Станчов и френската графиня Анна Александрова дьо Сен Кристоф, придворна дама на княгиня Мария-Луиза и царица Елеонора.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 17 януари 1894 година[1] или 1997 г. в София.[2] Учи в Париж. Придружава баща си Димитър Станчов в Петербург, Рим, Париж и Лондон и има възможност да овладее особеностите на дипломацията.[2]

Надежда Станчова научава перфектно осем езика и се отдава на дипломатическото поприще, като вероятно е първата европейка-дипломат.[3][4] Тя е секретар-преводач на българската делегация за подписването на Ньойския договор. Министър-председателят Александър Стамболийски често я използвал като преводач при участието му в международни конференции и посещения в чужбина, тъй като, както се шегувал, тя можела да пази тайна на всичките осем езика, които говорела. След като Стамболийски бива убит след Деветоюнския преврат 1923 г., в знак на протест Надежда Станчова подава оставка като първи секретар на българската легация във Вашингтон. Според Мари Фиркатиан от Хилиър Колидж, която има изключителен достъп до частната кореспонденция на сем. Станчови, Надежда е работила като журналист и продуцент в Би Би Си.[5][6][7]

През 1924 г. тя се омъжва за шотландския лорд Александър Мюър.[8] Лейди Надежда Мюър играе посредническа роля за уреждането на визитата на цар Борис III и царица Йоанна в британското кралско имение Балморал в Шотландия през 1938 г. [9]. По време на Втората световна война лейди Мюър превръща родовото имение Блеър Дръмънд [10] в болница за възстановяващи се британски войници.

Тя написва за баща си книгата „Димитър Станчов – патриот и космополит“, издадена малко преди смъртта ѝ през 1957 г. в Лондон. Лейди Надежда Мюър не оставя потомци.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nadejda Stancioff Muir // findagrave.com.
  2. а б На гара Иваново се провежда драматична среща между цар Борис ІІІ и Александър Стамболийски // tretavazrast.com. 6 февруари 2021. Посетен на 21 юни 2024.
  3. Lady Diplomat Resigns // Архивиран от оригинала на 2008-12-22. Посетен на 2007-03-20.
  4. International Federation for Research in Women's History, архив на оригинала от 6 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070606041601/http://www.iiav.nl/ezines/web/IFRWH/1998-2002/historians/e-k1.htm, посетен на 20 март 2007 
  5. No Delta Blues for this Professor, архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930224613/http://www.hartford.edu/NewsEvents/ObserverPast/ObserverWinter03/feature/sffeature1.html, посетен на 21 март 2007 
  6. International Federation for Research in Women's History, архив на оригинала от 27 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070627222833/http://www.historians.ie/women/e-k1.htm, посетен на 21 март 2007 
  7. Ozan Ozavci. The ‘Wonder Woman’ of Diplomacy // thelausanneproject.com. 26 август 2022. Посетен на 21 юни 2024.
  8. Ancestors of Sir (Alexander) Kay Muir 2nd Bt Of Deanston
  9. Френска графиня влива синя кръв в български род // Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 2007-03-20.
  10. Camphill Blairdrummond, архив на оригинала от 9 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071009193257/http://www.camphillblairdrummond.org.uk/intro.htm, посетен на 22 март 2007