Найтингейл (остров)
| Остров Найтингейл | |
 Местоположението на Найтингейл спрямо Тристан да Куня | |
 | |
| Местоположение | Архипелаг Тристан да Куня |
|---|---|
| Страна |  Великобритания |
| Адм. единица | Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня |
| Акватория | Южен Атлантически океан |
| Площ | 3,2 km² |
| Най-висока точка | 370 m н.в. |
| Остров Найтингейл в Общомедия | |
Остров Найтингейл е активен вулканичен остров в Южния Атлантически океан с площ от 3 km2 и принадлежи към архипелаг Тристан да Куня. Островът е една от задморските територии на Обединеното кралство като част от Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня.
Найтингейл е част от островите Найтингейл, които включват също малките острови Мидъл и Столтенхоф. И трите са необитаеми, но редовно се посещават с изследователска цел.
География
[редактиране | редактиране на кода]На остров Найтингейл има два върха в северния му край. Единият е висок 337 m, а другият – 293 m. Останалата част от острова е пълна със скали, но те не са толкова високи, колкото тези на съседния остров Инаксесибъл, който е приблизително 16 km и има скали с височина около 300 метра. Поради това достъпът до Найтингейл е много по-лесен отколкото до Инаксесибъл. Островът е вулканичен, съставен от ранни и късни пепелни отлагания. Масивни потоци от трахитична лава са били екструдирани в миналото. Преди изригването през 2004 г. предишното може ви е било преди повече от 39 000 години.
Двата острова в близост до Найтингейл се наричат Столтенхоф (99 m) и Мидъл (46 m).
Голямо количество водорасли обграждат острова, което затруднява закотвянето на кораби при лошо време.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Остров Найтингейл има океански климат, подобен на другите острови от архипелага Тристан да Куня.
История
[редактиране | редактиране на кода]Найтингейл вероятно е бил забелязан за първи път заедно с Тристан да Куня през 1506 г. от Трищан да Куня, въпреки че той не е записал това.
Първоначално островът бива наречен Gebrooken Eyland („Счупен остров“) от холандския кораб Nachtglas под командването на Яан Яакобсон през януари 1656 г., който не намира безопасно място за закотвяне; първото акостиране на кораб става едва през 1696 г. (най-вероятно от Вилем де Фламинг през август същата година). Френският капитан Пиер д'Ечевери също посещава острова през септември 1767 г., като за първи път описва двата близки острова, сега наречени Столтенхоф и Мидъл.[1] По-късно островът е преименуван в чест на британския капитан Гамалиел Найтингейл, който изследва острова през 1760 г.[2]
През XVII и XVIII век холандското и френското правителство, както и Британската източноиндийска компания обмислят да завладеят Найтингейл (както и Тристан и Инаксесибъл), но се отказват поради липса на място за закотвяне на кораб.
Има твърдения, че на Найтингейл има пиратска плячка. Предполага се, че по време на експедиция в южната част на Атлантическия океан капитан Джон Томас е оставил за съхранение съкровище от испански дублони в пещерите на Найтингейл. Но никога не е потвърдено намирането на това съкровище (ако то съществува).
През 1811 г. американският пират Джонатан Ламбърт проявява претенции към Тристан и съседните му острови. Той иска да нарече Инаксесибъл „Пинсард“, а Найтингейл – „Лавел“. Претендирането му е успешно, но той умира една година след това.
През 1961 г. високият 2060 m вулкан на Тристан да Куня изригва и принуждава жителите да се евакуират на остров Найтингейл. Накрая те биват преместени в Обединеното кралство, завръщайки се на Тристан през 1963 г.
На остров Найтингейл се полагат усилия за опазване на дивата природа. Старите бараки, построени от природозащитници на острова, са сериозно повредени по време на буря, причинена от циклон през 2001 г., за който се смята, че е включвал ветрове със скорост до 190 km/h.[3] Ремонтът им продължава, но за да продължи работата по опазването на природата, трябва да бъдат ремонтирани всички повредени бараки на острова. Обединеното кралство финансира усилията за опазване на Найтингейл през 2004 г.
Изригване през 2004 г
[редактиране | редактиране на кода]На 29 юли 2004 г. на остров Найтингейл има шестчасово земетресение, последвано от наблюдения на плаваща фонолитна пемза. Събитието е причинено от подводния фланк[поясни] на острова.[4]
Нефтен разлив през 2011 г
[редактиране | редактиране на кода]Преди съмване на 16 март 2021 г. малийският товарен кораб MS Oliva корабокрушира на Спинер Поинт на северозападния бряг на острова.[5] Получилият се в резултат на това нефтен разлив, който се разпростира около острова, се очаква да има голям ефект върху колониите от морски птици на Найтингейл и Мидъл.[6]
Корабът съдържа 1500 тона нефт и товар от 60 000 тона соеви зърна.[7] Поради липсата на питейна вода тогава пингвините са транспортирани до Тристан да Куня.[8][9] Гръцкият капитан и неговият екипаж от 21 филипинци престояват в Единбург на Седемте морета и помагат на островитяните.[10] Една от спасителните лодки от MS Oliva е намерена на брега на Южна Австралия през февруари 2013 г. близо до Мъри Моут.[11]
Дива природа
[редактиране | редактиране на кода]
Остров Найтингейл е известен като място за размножаване на различни видове морски птици. Смята се, че над един милион птици гнездят на острова, като сред най-многобройните са големите буревестници. На острова има четири влажни зони, всяка от които съдържа стотици атлантически жълтоклюни албатроси. Както на Инаксесибъл, на Найтингейл също има колония от северни скални пингвини, сега застрашен вид, с популация значително по-малка отколкото през 1950 г. Островът е част от групата острови Найтингейл, важна орнитологична зона, идентифицирана като такава от BirdLife International, тъй като е място за гнездене на морски патици и ендемични сухоземни птици.[12]
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]Островите Инаксесибъл и Гоф са природни резервати, в които туризмът не е разрешен, но това не важи за Найтингейл.
Много туристи, посещаващи Тристан да Куня, посещават също и Найтингейл заради дивата природа. Чужденците могат да пътуват до Найтингейл само с водач от Тристан да Куня. Част от сумата, платена за за водача, се използва в работата по опазване на острова. Веднъж в годината е разрешено на режисьори и журналисти да работят на острова (срещу заплащане), но не им е позволено да се намесват в личния живот на жителите. Островитяните от Тристан да Куня също посещават острова за ваканции.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Риболовните компании извършват риболов край бреговете на Найтингейл, както и покрай Инаксесибъл.
Найтингейл има находища на гуано.
Няколко сребърни и медно-никелови колекционерски монети от остров Найтингейл са издадени в деноминации от една крона през 2005 и 2006 г. Пълна серия от монети на стойност от ½ пени до 2£ и включително монета от една крона са емитирани през 2011 г. от Тристан да Куня под името на остров Найтингейл.
В популярната култура
[редактиране | редактиране на кода]В „Историята на Артър Гордън Пим“ на Едгар Алън По авторът споменава островите Найтингейл, Инаксесибъл и Тристан да Куня.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Arnaldo Faustini. The Annals of Tristan de Cunha // Архивиран от оригинала на 2006-11-26. Посетен на 14 юли 2014.
- ↑ Saint Helena // worldstatesmen.org. Посетен на 29 юни 2016.
- ↑ Barwick, Sandra. 120 mph storm devastates Tristan da Cunha // The Daily Telegraph. London, 7 юни 2001.
- ↑ Global Volcanism Program, Nightingale Island
- ↑ Правителството на Тристан да Куня и Асоциацията на Тристан да Куня. News, MS Oliva, http://www.tristandc.com/newsmsoliva.php, посетен на 19 март 2011
- ↑ Rudolf, John Collins. Oil Spill in South Atlantic Threatens Endangered Penguins // The New York Times, 22 март 2011.
- ↑ Oil Spill Menaces Penguins // Science 331. 25 March 2011. DOI:10.1126/science.331.6024.1499-b. с. 1499.
- ↑ BBC News Oil-soaked rockhopper penguins in rehabilitation
- ↑ Hansard 26 Април 2011 : Column 397W
- ↑ Saint Helena Independent Архив на оригинала от 2011-07-20 в Wayback Machine. 25 март 2011 p. 3
- ↑ Lifeboat washes up in SA after years at sea // Правителство на Южна Австралия, 3 февруари 2013. Посетен на 14 февруари 2014.
- ↑ Nightingale Island group // Important Bird Areas factsheet. BirdLife International. Посетен на 2012-10-26.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- The Annals of Tristan da Cunha – описва подробно историята на Тристан да Куня, Инаксесибъл и Найтингейл след първото им откриване до1925 г. (PDF file)
- Tristan da Cunha News: A conservation project on Nightingale Island
- The Loneliest Place in the World
- Etext of Chapter 15 of Narrative of A. Gordon Pym от Edgar Allan Poe – главата която споменава Тристан, Имнаксесибъл и Найтингейл.
- Tristan da Cunha website – съдържа информация за посещения на Найтингейл.
- Picture of the centre of Nightingale Island
- Nightingale Island Oil Spill – YouTube (1:53)
- Lindblad Expeditions. Seldom-Visited Nightingale and Inaccessible Islands (Video) // National Geographic. 23 май 2012. Архивиран от оригинала на 2021-12-12.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nightingale Island в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |