Начо Планински
| Начо Планински | |
| български възрожденски лекар и общественик | |
| Роден | Начо Николов Планински
|
|---|---|
| Починал | 13 ноември 1895 г.
|
| Народен представител в: III ВНС V ОНС | |
Начо Николов Планински е български възрожденски лекар и общественик, спомагателен и дописен член на Българското книжовно дружество.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 20 юли 1847 г. в Стара Загора. Учи медицина в Букурещ, където става един от основателите на българското читалище. Приятел е на Васил Левски.[1]
От 1870 г. е лекар в Стара Загора, където развива и театрална дейност: под негово ръководство е открит театралния летопис на Стара Загора с комедията „Малакова“ от Петко Р. Славейков (18 април 1870).[2] На следващата година заминава да живее и работи в Сливен.[3]
През 1877 г., заедно с още 20 сливенски първенци е изпратен на заточение в Мала Азия. След Освобождението е окръжен лекар на Сливен и вторият (след д-р Георги Миркович) управител на сливенската болница, на която е начело от 15 септември 1879 г. до смъртта си през 1895 г.[4]
Става един от основателите на първата печатница в Сливен и е ревностен деятел на градското читалище „Зора“. През 1879 г. заедно с д-р Миркович, д-р Добри П. Минков и Петко Р. Славейков основават вестник „Българско знаме“.
Доктор Начо Планински е и народен представител в Областното събрание на Източна Румелия.[1] и в III ВНС и V ОНС.[5]
Почива на 13 ноември 1895 г., заразен от свой пациент.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Календар на Стара Загора – юли 2017, библиотека „Родина“
- ↑ Календар на Стара Загора – април 2015, библиотека „Родина“
- ↑ „За родната словесност и език...“ По пътя на духовните наставници на Сливен, Мария Кирова, Росица Георгиева, Научна конференция „Българската книга и библиотеките през Възраждането“, Сливен – 7 – 8 юни 2005 г.
- ↑ а б Никой не е забравен, „Български лекар“, 5 ноември 2009
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 534.