Неа Кария
| Неа Кария Νέα Καρυά | |
| — село — | |
  Неа Кария  Неа Кария  Неа Кария | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Места |
| Географска област | Саръшабанско поле |
| Население | 1302 души (2021 г.) |
Неа Кария (на гръцки: Νέα Καρυά, до 1926 година Μπιλάλ Αγά, Билал ага[1] или Καρά Μπέη, Кара бей[2]) е село в Гърция, дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 40 m надморска височина,[3] северно от Керамоти, в равнинна местност, част от долното поречие на Места. Целият район представлява малък полуостров, създаден за милиони години от наносите на Места, който се врязва на около километър в Бяло море.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В днешното село са сляти бившите турски села Билал ага и Кара бей.[5]
В XIX век Билал ага чифлик е разположен в Саръшабанска каза на Османската империя. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Билялъ Ага Чифликъ е циганско селище и в него живеят 85 цигани.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година селата попадат в Гърция след Междусъюзническата война. Според статистика от 1913 година Билал ага чифлик има население от 63 души.[7]
В 20-те години на XX век турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година за Билал ага са 88 семейства с 320 души, а за Кара бей са 61 семейства с 247 души, като селищата са изцяло бежански.[8]
Малко по-късно двете селище се сливат в Неа Кария.[9] Новото име се дължи на факта, че повечето от бежанците произхождат от Кария.[3] Селото произвежда пшеница, боб и слънчоглед.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Браница[4] | Μπρανίτσα | Арнолиекдо | Ἀρνολίέκδο[10] | местност СИ от Неа Кария[4] |
| Армутлък[4] | Ἀρμουτλίκι | Ахладотопос | Αχλαδότοπος[10] | местност И от Неа Кария[4] |
| Келебеки[11] | Κελεμπέκι | Лимеро | Λιμέρω[10] | местност ЮИ от Неа Кария[11] |
| Коджа Ачик[4] | Κοτζὰ Ἀτσὶκ | Платома | Πλάτωμα[10] | местност И от Неа Кария[4] |
Според преброяването от 2001 година има 1734 жители, а според преброяването от 2011 година има 1426 жители.[12]
Билял ага
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 63[9] | 25[9] |
Кара бей
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 97[3] | 53[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 735[3] | 1152[3] | 1646[3] | 1651[3] | 1199[3] | 1593[3] | 1506[3] | 1734 | 1426 | 1302 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπιλάλ Αγά -- Νέα Καρυά // Pandektis. Institute for Neohellenic Research. Посетен на 8 ноември 2020 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καρά Μπέη -- Νέα Καρυά // Pandektis. Institute for Neohellenic Research. Посетен на 8 ноември 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 244. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 243. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 205.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Ο πληθυσμός της περιοχής Σαρί Σαμπάν (Χρυσούπολη) // lithoksou.net. Посетен на 8 ноември 2020 г.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 239. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 710. (на гръцки)
- ↑ а б Ávdhira GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ «ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011 Архив на оригинала от 2021-10-04 в Wayback Machine.», σελ. 10494 (σελ. 20 του pdf)
| |||||||||||||||||||||||||||||
