Направо към съдържанието

Стегно

Стегно
Στεγνό
— село —
Гърция
41.0674° с. ш. 24.6144° и. д.
Стегно
Източна Македония и Тракия
41.0674° с. ш. 24.6144° и. д.
Стегно
Кавалско
41.0674° с. ш. 24.6144° и. д.
Стегно
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМеста
Надм. височина300 m
Население8 души (2021 г.)

Стегно (на гръцки: Στεγνό, на катаревуса: Στεγνόν, Стегнон, до 1926 година Μουσταφά Ογλάρ, Мустафа Оглар[1]) е село в Гърция, дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.

Разположено е североизточно от Кавала, на надморска височина от 300 метра.[2] Край селото има кариера за мрамор.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век е село в Саръшабанска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Мустафа Огулари (Mystafa Ogullari),[3] също и на картата на Йоргос Кондоянис – Мустафа Огулари (Μουσταφά Ογουλαρί).[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Мустафа Уларъ (Мустафа Олари) е турско селище и в него живеят 120 турци.[5]

Според гръцка статистика към 1911 година селото е изцяло мюсюлманско с 260 жители мюсюлмани.[4]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. Според статистика от 1913 година има население от 267 души.[4] През 20-те години на XX век турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 39 семейства със 129 души, като селището е изцяло бежанско.[6]

Българска статистика от 1941 година показва 120 жители.[2]

Селяните произвеждат основно тютюн.[2]

Става част от тогавашния дем Орино по закона Каподистрияс от 1997 година. С въвеждането на закона Каликратис, Стегно става част от дем Места.

Според преброяването от 2001 година има 11 жители, а според преброяването от 2011 година има 19 жители.[7]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 267[2] 187[2] 118[2] 182[2] 140[2] 107[2] 35[2] 12[2] 15[2] 11[7] 19[7] 8
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 248. (на македонска литературна норма)
  3. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  4. а б в Λιθοξόου, Δημήτρης. Ο πληθυσμός της περιοχής Σαρί Σαμπάν (Χρυσούπολη) // lithoksou.net. Посетен на 5 август 2020 г.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 204.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. а б в «ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011», σελ. 10494 (σελ. 20 του pdf)