Сепетчилер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сепетчилер
Καλαθάς
— село —
Гърция
41.0986° с. ш. 24.5586° и. д.
Сепетчилер
Източна Македония и Тракия
41.0986° с. ш. 24.5586° и. д.
Сепетчилер
Кавалско
41.0986° с. ш. 24.5586° и. д.
Сепетчилер
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМеста
Географска областУрвил
Надм. височина660 m

Сепетчилер (на гръцки: Καλαθάς, Калатас, до 1926 година Σεπετσιλέρ, Сепечелер[1]) е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сепетчилер е било разположено на 660 m надморска височина в Урвил, на 4 km източно от Платамонас (Оладжак).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Сепетчилер е турско село в Саръшабанската каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Сепетчилер (Sepetčiler).[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Сепетчилеръ е турско селище и в него живеят 130 турци.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място в селото (Σεπετδζιλέρ) са заселени 17 семейства гърци бежанци, или 63 души.[5] В 1926 година името му е сменено на Калатас.[2]

Българска статистика от 1941 година показва 75 жители.[2]

Селото се разпада по време на Гражданската война (1946 – 1949).[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 247[2] 146[2] 61[2] 75[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 251. (на македонска литературна норма)
  3. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 204.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012