Нефт Дашларъ
| Нефт Дашларъ Neft Daşları | |
| — селище от градски тип — | |
 | |
  Нефт Дашларъ | |
| Страна |  Азербайджан |
|---|---|
| Район | Пиралахински район (Баку) |
| Надм. височина | 0 m |
| Население | 2000 души (2008) |
| Основаване | 1949 |
| Нефт Дашларъ в Общомедия | |
Нефт Дашларъ̀ (на азербайджански: Neft Daşları; на руски: Нефтяные Камни) е промишлено селище в Азербайджан със статут на селище от градски тип. Попада в Пиралахински район на столичната област на Баку.
Намира се в открито море на 100 km източно от столицата Баку, на 42 km от Апшеронския полуостров на Каспийско море. Това е най-източната точка на Азербайджан.
Селището се разраства от първата нефтена платформа в Азербайджан (и първата нефтена платформа в открито море в света[1]) и включва множество сондажни съоръжения. Сградите му са изградени върху метални естакади.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първото мащабно геоложко проучване в района се провежда през 1945 – 1948 г.[2] Селището е построено, след като е открит петрол на 7 ноември 1949 г.,[3] на 1100 метра под Каспийско море.[4][5]
До 1951 г. Нефт Дашларъ вече е готов за производство и е снабден с всичката нужна инфраструктурата за времето. Издигнати са сонди, инсталирани са петролни резервоари и са построени докове със заграждения. Първият петрол от селището е натоварен в танкер през същата година.[6]
През 1952 г. започва систематичното строене на рамкови мостове, свързващи изкуствените острови. Няколко съветски завода строят кранове специално за Нефт Дашларъ, както и баржа, можеща да превозва до 100 тона нефт.[6] През 1958 г. започва мащабно строителство, включващо 9-етажни хостели, хотели, културни заведения, хлебопекарни и цехове за безалкохолни напитки.[2] Масовото развиване на селището продължава до 1976 – 1978 г. с построяването на 5-етажно общежитие, две компресорни станции, съоръжение за питейна вода и два тръбопровода до терминал в Дюбенди, всеки с диаметър 350 mm.[2] Създаден е и надлез за моторни превозни средства.[2] В резултат на тези усилия, районът на заселване достига до около 7 хектара през 1960-те години, а дължината на мостовете, свързващи изкуствените острови, надхвърля 200 km.[6]
През последните 60 години нефтеното поле на Нефт Дашларъ е произвело над 170 милиона тона нефт и 15 милиарда m³ природен газ.[6] В днешно време нефтените платформи са занемарени и няма планове за възстановяването им.[3] На 4 декември 2015 г. трима работници на SOCAR изчезват, след като жилището им се срутва в морето по време на силна буря.[7]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Нефт Дашларъ има колебания. Към 2008 г. на платформите живеят общо около 2000 мъже и жени, които работят на едноседмични смени там. В определени моменти населението на селището може да достигне 5000 души.[8] Трудът в Нефт Дашларъ е по-високо платен от този на материка. Освен работници в петролната промишленост, в селището работят строители, геолози и други. Транспортът до сушата се осигурява от фериботи и вертолети.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Изглед от Нефт Дашларъ -
Футболно игрище -
Докове в селището -
Петролните сонди на Нефт Дашларъ -
Пощенска марка от Нефт Дашларъ, 1971 г.
.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Oldest offshore oil platform // Guinness World Records. Посетен на 29 юли 2016.
- ↑ а б в г Baku and Oil. The Soviet Period // window2baku.com. Посетен на 25 декември 2010.
- ↑ а б Frank, Arno. The Rise and Fall of Stalin's Atlantis // Der Spiegel. Посетен на 11 февруари 2018.
- ↑ Oil platforms // Посетен на 25 December 2010.
- ↑ Blair, Betty. Oil Rocks in the Caspian // azer.com. Посетен на 25 декември 2010.
- ↑ а б в г Igorev, Vladimir. A MAN-MADE ISLAND OF OIL TREASURES // www.oilru.com. Посетен на 25 декември 2010.
- ↑ Oil workers 'missing' at Socar platform // NHST Media Group Upstream Online, 4 декември 2015. Посетен на 5 декември 2015.
- ↑ Frank, Arno. Forbidden City of Oil Platforms: The Rise and Fall of Stalin's Atlantis // Der Spiegel, 14 ноември 2012. Посетен на 27 февруари 2014.
