Нефтеюганск
| Нефтеюганск Нефтеюганск | |
| — Град — | |
  | |
 | |
  Нефтеюганск  Нефтеюганск | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра |
| Район | Нефтеюганск |
| Площ | 154 km² |
| Надм. височина | 40 m |
| Население | 127 255 души (2020) |
| Основаване | 1961 |
| Град от | 1967 |
| Пощенски код | 628300 |
| Телефонен код | +7 3463 |
| МПС код | 86 |
| Часова зона | UTC+5:00 |
| Официален сайт | admugansk.ru |
| Нефтеюганск в Общомедия | |
Нефтеюганск (на руски: Нефтеюганск) е град в Ханти-Мансийски автономен окръг, Русия, административен център на Нефтеюгански район. Населението на града през 2020 година е 127 255 души.
География[редактиране | редактиране на кода]
Нефтеюганск се намира в централната част на Западносибирската равнина, в югоизточната част на Ханти-Мансийски автономен окръг.[1] Градът е разположен на южния ръкав река Об (Юганска Об), близо до по-големия град Сургут. Намира се върху остров между двата ръкава.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 22 юни 1961 г. на брега на Юганска Об близо до селището Уст-Балик слиза отряд геолози, които създават ново геоложко селище.[2] На 15 октомври същата година бликва първият нефт в района. През следващите дни са намерени още нефтени фонтани с голям дебит. Така селището на геолозите започва бурно да се разраства.
На 16 октомври 1967 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на РСФСР селището Нефтеюганск е превърнато в град. Към края на 1960-те години са построени първите каменни домове и започва строителството на големия нефтопровод Самотлор – Уст-Балик – Тюмен – Уфа – Алметевск.
През 1980 г. е създаден Нефтеюгански район, администриран от град Нефтеюганск. На 3 ноември 1984 г. е открит мост над Юганска Об, а на 16 септември 2000 г. е открит и мост над Об.
На 26 юни 1998 г. е застрелян кмета на града Владимир Петухов. През 2014 г. в негова памет е открит бронзов бюст в града.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Към 2010 г., етническият състав на града включва: 63,43% руснаци, 10,11% татари, 5% украинци, 2,35% башкири, 2,2% азербайджанци.[3]
| 1959[2] | 1970[4] | 1979[5] | 1989[6] | 2002 | 2009 | 2010 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 600 | 19 675 | 52 393 | 93 930 | 107 830 | 117 262 | 122 855 |
| 2012 | 2014 | 2016 | 2018 | 2020 | ||
| 125 173 | 125 850 | 125 368 | 126 998 | 127 255 |
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Разработват се 26 нефтени находища около града. Освен добиването на горива, развити са строителството, хранителната промишленост, земеделието (зеленчуци, картофи, горски плодове) и животновъдството (едър рогат добитък, свине, зайци, птици).[2]
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Градски транспорт е осигуряван от 10 автобусни линии. Речно пристанище свързва града със Сургут и Ханти-Мансийск.
Въпреки че Нефтеюганск разполага с летище, в днешно време то не се използва, а градът се обслужва от летището на Сургут.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ А. С. Яскевич. Город Нефтеюганск // Ханты-Мансийский автономный округ – Югра. Архивиран от оригинала на 2008-12-07. Посетен на 24 декември 2008.
- ↑ а б в ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Нефтеюганск (Ханты-Мансийский автономный округ – Югра)
- ↑ ВПН том 3. Таблица 4. Население по национальности и владению русским языком по городским округам и муниципальным районам Ханты-Мансийского автономного округа – Югра // Архивиран от оригинала на 2013-12-24. Посетен на 31 декември 2013.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1970 года.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1979 года.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1989 года. Численность городского населения.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален уебсайт на градската администрация ((ru))
- Официален уебсайт на районната администрация Архив на оригинала от 2021-01-22 в Wayback Machine. ((ru))
| |||||||||||||||||
.svg)
|
