Норт Американ F-100 Супер Сейбър
F-100 Супер Сейбър | |
Описание | |
---|---|
Държава | САЩ |
Тип | изтребител – прехващач |
Производител | Норт Американ |
Произведен | 1953 г. |
Произведени бройки | 2294 |
Единична цена | $697 029 (F-100D)[1] |
Първи полет | 25 май 1953 г. |
Използван от | ВВС на САЩ ВВС на Турция ВВС на Тайван ВВС на Франция ВВС на Дания |
В експлоатация от | 27 септември 1954 г. |
В експлоатация до | 1979 г. |
Състояние | не се използва |
Тактико-технически данни | |
Екипаж | 1 |
Дължина | 15,2 m |
Размах на крилете | 11,81 m |
Височина | 4,95 m |
Тегло (празен) | 9500 kg |
Тегло (пълен) | 15 800 kg |
Товароспособност | 6300 kg |
Двигател | Pratt & Whitney J57-P-21/21A turbojet |
Крайсерска скорост | 910 km/h |
Макс. скорост | 1390 km/h; Мах 1,13 |
Далечина на полета без допълнителни резервоари | 3210 km |
Таван на полета | 15 000 m |
Набиране на височина | 114 m/s |
Време за набиране на 10 km височина | 2,5 min |
Аеродинамично качество | 13,9 |
Норт Американ F-100 Супер Сейбър в Общомедия |
Норт Американ F-100 Супер Сейбър (на английски: North American F-100 Super Sabre) е американски свръхзвуков изтребител – прехващач, произведен от Норт Американ. На въоръжение в USAF между 1954 и 1971 г. В Националната гвардия на САЩ остава на въоръжение до 1979 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]През януари 1951 г. Норт Американ печели поръчка от USAF за построяването на високоскоростен изтребител със стреловидност на крилото 45°. Окончателния вариант на машината е утвърден от американските военни на 30 ноември 1951 г. През август 1952 г. е направена първата поръчка за 250 самолета.
Дизайн
[редактиране | редактиране на кода]Еднодвигателен изтребител – прехващач със стреловидно крило и с възможности за нанасяне на удари по земни цели. Първият полет на прототипа е проведен на 25 май 1953 г.
Експлоатация
[редактиране | редактиране на кода]F-100 Супер Сейбър започва да постъпва на въоръжение в USAF през зимата на 1953 – 1954 г. Първото боеготово съединение е 479 – то авиокрило от военновъздушната база Джордж, Калифорния. Авиокрилото достига боеготовност на 27 септември 1954 г. Самолетът остава на въоръжение в USAF до 31 юли 1971 г., когато е проведена и последната бойна мисия с негово участие. В Националната гвардия на САЩ машината е на въоръжение до края на 1979 г., а във ВВС на Турция остава и след 1982 г. Общия брой произведени машини за този период е 2294.
Бойно използване
[редактиране | редактиране на кода]Норт Американ F-100 Супер Сейбър е основен самолет във ВВС на САЩ. На въоръжение е и в други страни, което определя широкото му бойно използване. Участието на машината в бойни действия е представено в хронологичен ред.
Виетнам
[редактиране | редактиране на кода]На 16 април 1961 г. шест F-100 Супер Сейбър излитат от авиобазата Кларк, Филипини за действия в Югоизточна Азия.
На 18 август 1964 г. е свалена (със зенитно оръдие) първата машина пилотирана от старши лейтенант Колин А. Кларк от състава на 428-о тактическо авиокрило.
На 4 април 1965 г. над моста Тан-хоа е проведен първият въздушен бой във войната между F-100, пилотиран от капитан Доналд У. Килгъс и северновиетнамски МиГ-17. След първоначален артилерийски двубой, виетнамският самолет е свален с ракета въздух – въздух AIM-9 Sidewinder. Това е първата въздушна победа на USAF във войната. В първите етапи на бойните действия изтребителят се представя в близките въздушни боеве много по-добре от далеч по-високо технологичния F-4 Фантом. Причините са в по-добрата маневреност на Супер Сейбъра и наличието на оръдейно въоръжение. По време на конфликта F-100 демонстрира многоцелевост. Възможностите за нанасяне на удари по наземни цели се оказват по-големи от първоначално предвидените.
Генерал Джордж С. Браун от USAF, командващ 7-а въздушна армия по време на войната заявява пред Конгреса на САЩ през 1973 г., че Норт Американ F-100 Супер Сейбър е най-добрия американски самолет участвал във военните действия. След включването на Националната гвардия (въоръжена със същата машина) в конфликта, фактите са повече от красноречиви: F-100 извършват само от месец май 1968 до месец април 1969 г. повече от 24 000 бойни полета с продължителност около 38 000 часа. Средно на ден са осъществявани по 24 бойни мисии. При това са загубени 14 самолета и са убити 7 пилоти. Машините са свалени от зенитния огън на противника и няма нито един загубен самолет при въздушни боеве (в същото време високотехнологичния F-4 търпи загуби в близък въздушен бой от по – маневрените МиГ-17 и МиГ-21). Общо по време на военните действия са загубени 242 самолета за 10 години.
Алжир
[редактиране | редактиране на кода]Френските ВВС използват активно Супер Сейбър в конфликта в Алжир. Френските самолети излитат от Реймс и нанасят удари на територията на Алжир. Обикновено действат съвместно с изтребител-бомбардировачите Ягуар.
Кипър
[редактиране | редактиране на кода]Турските ВВС използват активно самолета при инвазията в Кипър през 1974 г. Съвместно с F-104G Starfighter те поддържат дебаркиралите турски дивизии и нанасят удари по наземни цели в околностите на Никозия.
Варианти
[редактиране | редактиране на кода]Норт Американ F-100 Супер Сейбър има 18 варианта, основно по експортните модификации. По-известните от тях са:
- RF-100A – през 1958 г. е доставен за ВВС на Тайван.
- F-100D – най-разпространената версия, с подобрена авионика и допълнителни резервоари. Произведени са 1274 такива машини.
- NF-100F – носител на тактическо ядрено оръжие.
- TF-100F – експортен вариант за ВВС на Дания.
- F-100S – за френските ВВС. Самолетът е снабден с двуконтурен турбореактивен двигател Ролс-Ройс.
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Оръдия
[редактиране | редактиране на кода]- 4 х 20 mm (0,787 in) „Pontiac M39A1“ – револверни установки.
Ракети
[редактиране | редактиране на кода]- Неуправляеми реактивни снаряди (НУРС) – 4 контейнера;
- Управляеми реактивни снаряди (УРС) „въздух-въздух“ AIM-9 Сайдуиндър – 4 броя;
- Управляеми реактивни снаряди (УРС) „въздух-земя (повърхност)“ AGM-12 Bullpup – 2 броя;
Бомби
[редактиране | редактиране на кода]- Конвенционални с общо тегло до 3190 kg. или
- Ядрени боеприпаси: 1 x (Мк7, Мк28, Мк38 или Мк43).
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Напалм – до два контейнера на подкрилни пилони.
Авионика
[редактиране | редактиране на кода]- Minneapolis-Honeywell MB-3 автопилот;
- AN/AJB-1B система за бомбомятане от малка височина;
- AN/APR-26 радар.
Триизмерен изглед
[редактиране | редактиране на кода]Класическа схема на изтребител – прехващач от началото на 50 – те години на 20 век: монокок със стреловидно крило на 45° и един ТРД разположен по надлъжната ос на машината. Прави впечатление отличното остъкление на кокпита, което осигуява на пилота видимост на около 270°.
Оператори
[редактиране | редактиране на кода]- Тайван: Тайван получава само модела F-100A в модификация RF-100A. Първите машини са доставени през октомври 1958 г. През 1959 г. са доставени 15, а през 1960 – 65 машини. През 60 – те години са доставяни и самолети втора ръка от участвалите в бойните действия във Виетнам. Най-вероятно става въпрос за 38 машини.
- Дания: Дания получава 72 самолета между 1959 и 1974 г. Остават на въоръжение до 1982 г. 23 машини са продадени на Турция.
- Франция: Френските ВВС получават 100 самолета F-100 Super Sabre. Първите единици са доставени във Франция на 1 май 1958 г. Всички самолети са зачислени към 4-та тактическа бойна група на НАТО, базирана в Западна Германия. При участието си в Алжирския конфликт част от самолетите са пребазирани в Реймс, Франция. През 1967 г. Франция напуска НАТО и самолетите са върнати на USAF.
- Турция: Турция оперира с 206 F-100C, D и F модификации.
- САЩ: USAF и Националната гвардия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Knaack, Marcelle Size. Encyclopedia of U.S. Air Force Aircraft and Missile Systems: Volume 1 Post-World War II Fighters 1945 – 1973. Washington, DC: Office of Air Force History, 1978. ISBN 0-912799-59-5.
- Anderton, David A. North American F-100 Super Sabre. London: Osprey Publishing Limited, 1987. ISBN 0-85045-622-2.
- Davies, Peter E. North American F-100 Super Sabre. Ramsbury, Wiltshire, UK: Crowood Press, 2003. ISBN 1-86126-577-8.
- Donald, David. North American F-100 Super Sabre // Century Jets: USAF Frontline Fighters of the Cold War. London, AIRtime Publishing Inc., 2003. ISBN 1-880588-68-4.
- Drendel, Lou. Century Series in Color (Fighting Colors). Carrollton, Texas: Squadron/Signal Publications, 1980. ISBN 0-89747-097-4.
- Gordon, Doug. „Through the Curtain“. Flypast, December 2009 issue. Key Publishing. Stamford. ISSN 0262 – 6950
- Green, William. The World's Fighting Planes. London: Macdonald, 1964.
- Gunston, Bill. Fighters of the Fifties. Osceola, Wisconsin: Specialty Press Publishers & Wholesalers, Inc., 1981. ISBN 0-933424-32-9.
- Hobson, Chris. Vietnam Air Losses: United States Air Force, Navy and Marine Corps Fixed-Wing Aircraft Losses in Southeast Asia, 1961 – 1973. North Branch, Minnesota: Specialty Press, 2002. ISBN 1-85780-115-6.
- Jenkins, Dennis R. and Tony R. Landis. Experimental & Prototype U.S. Air Force Jet Fighters. North Branch, Minnesota: Specialty Press, 2008. ISBN 978-1-58007-111-6.
- Pace, Steve. X-Fighters: USAF Experimental and Prototype Fighters, XP-59 to YF-23. Osceola, Wisconsin: Motorbooks International, 1991. ISBN 0-87938-540-5.
- Thompson, Kevin F. „North American NA-180>NA-262 YF-100A/F-100A/C/D/F Super Sabre.“ North American: Aircraft 1934 – 1999 – Volume 2. Santa Ana, CA: Johnathan Thompson, Greens, Inc., 1999. ISBN 0-913322-06-7.
- Thompson, Warren E. „Centuries Series: F-100 Super Sabre.“ Combat Aircraft, Volume 9, Issue 3, June–July 2008, London: Ian Allan Publishing.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- JoeBaugher: F-100 Super Sabre Index
- JoeBaugher: Foreign Air Forces with F-100s
- F-100 Photo Database
- Warbird Alley: F-100 page – Information about privately-owned F-100s
- F-100 Super Sabre Survivors, Static displays, locations, serial numbers, and links Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
- F-100.org: Bibliography