Направо към съдържанието

Опидум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Модел на „Опидум Манхинг“ при Инголщат, Бавария

Опидум (на латински: oppidum; мн. ч.: oppida) е временен град – крепост или обградено с ров и земен вал селище, подобно на град от Латенската култура (късната Желязна епоха). Считат се за първите средища от градски тип в Древна Европа.

Опидумите са примитивни градове, разположени покрай важни търговски пътища или близо до находища на полезни изкопаеми, като желязна руда, златоносен пясък, графит, сол и т.н. Това са икономически центрове, в които са съсредоточени различни производства на художествените занаяти, търговски центрове, вероятно тук е и седалището на гарнизоните, религиозните и административните институции на околността. Конфигурацията и планировката на опидума зависят от ландшафта, в който е разположен. В древността това определение най-често се прилага към укрепените келтски градове. Първите келтски опидуми започват да се издигат през 5 – 6 в. пр.н.е. Отличават се от по-старите селища по това, че предлагат възможност за по-сигурна защита на населението при вражеска заплаха и бързо се превръщат в центрове на търговията и занаятчийството. Опидумите са разпространени из цяла Западна и Средна Европа. На територията на едно племе има по няколко опида.

Понятието се използва за първи път в труда De Bello Gallico на Гай Юлий Цезар. Той съдържа точни данни за броя на градовете „опида“, намиращи се в земите на хелветите – на територия от 60 хил. кв. км има 12 града и 400 села. Едно от тези опида винаги е било седалище на племенния вожд. Хойнебург (дн. Германия) и Антремон (дн. Франция), възникнали през 6 в. пр.н.е., се състоят от кралска резиденция, заобиколена от отделни укрепени квартали, светилище и улици, на които са разположени занаятчийски работилници и търговски средища, като всичко е устроено зад укрепени градски стени[1].

Опида в своята планировка и конструкция представляват смесица от техническите традиции на келтската култура и влиянието на средиземноморския свят. Те са разположени върху големи плата или възвишения, често естествено защитени. Укрепената площ е твърде голяма. Най-големият познат опидум се намира недалеч от селото Хайденграбен в Югозападна Германия и има площ 1500 хектара. Със значителна площ са и опида при село Манхинг в Бавария (380 ха), Завист при село Збрацлав, недалеч от Прага (175 ха) и др. Средно площта на опида е от 90 до 150 ха. Срещат се също и опида с по-малка площ, като например Старе Храдиско при с. Мале Храдиско в Моравия (37 ха).

Реконструкция на murus gallicusв Манхинг

Всички опида имат специфична укрепителна система: галийска стена, murus gallicus, откривана нееднократно по време на археологически разкопки и описана от Цезар така:

Подреждат се на земята прави дървени стълбове на разстояние две стъпки един от друг. Тези стълбове се връзват от вътрешната страна и се покриват с дебел пласт земя. Разстоянието между стълбовете се запълва отпред с големи камъни. След подреждането на този пласт отгоре се строи следващия пласт по принципа на предишния. Това се повтаря, докато се постигне исканата височина на стената

Цезар харесал тази конструкция, оценявайки както функционалността ѝ, така и нейния естетичен вид – главно портите със застъпващите се крила и укрепени кули[2].

По-известни опидуми

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Елис, Питър Бересфорд. Кратка история на келтите. Унискорп. София, 2008. стр. 170.
  2. Домарадски, Мечислав. „Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)“, 1984.
  • Audouze, Françoise/Olivier Buchsenschutz, Villes, villages et campagnes de l'Europe celtique du début du IIe millénaire à la fin du Ie siècle avant J.-C. (Paris, Hachette 1989).
  • Buchsenschutz, Olivier: Structures d'habitats et fortifications de l'âge du fer en France septentrionale (Paris, Société préhistorique française) Mémoires de la Société préhistorique française 18, 1984.
  • Collis, John, Oppida: earliest towns north of the Alps (Sheffield, Dept. of Prehistory and Archaeology, University of Sheffield 1984.
  • Barry Cunliffe/Trevor Rowley, Oppida, the beginnings of urbanisation in Barbarian Europe. Papers presented to a conference at Oxford, October 1975. Oxford: British Archaeological Reports, 1976, Int 11.
  • Bettina Arnold/Blair Gibson.Celtic chiefdom, Celtic state (Cambridge, Cambridge University Press 1995).