Осип Манделщам
| Осип Манделщам | |
 Осип Манделщам, 1934 г. | |
| Роден | 2 януари 1891 г. (стар стил) |
|---|---|
| Починал | 27 декември 1938 г. |
| Националност |  СССР |
| Жанр | стихотворение, поема |
| Направление | Акмеизъм |
| Съпруга | Надежда Манделщам |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Осип Манделщам в Общомедия | |
Oсип Емилиевич Манделщам (на руски: О́сип Эми́льевич Мандельшта́м, роден Ио́сиф) е руски поет и преводач, виден представител на акмеизма, близък приятел на Николай Гумильов и Анна Ахматова.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 15 януари 1891 г. във Варшава в еврейско семейство. През 1897 г. семейството се премества в Петербург, където от 1900 до 1907 г. бъдещият поет учи в знаменитото Тенишевско училище – една от най-модерните гимназии в Русия по онова време. През 1908 – 1909 г. посещава лекции в Сорбоната и Хайделбергския университет, а от 1911 до 1917 г. с прекъсвания е студент в историко-филологическия факултет на Петербургския университет.
Започва да печата стихове в престижни списания като „Аполон“, „Хиперборей“ и др. от 1910 година като се придържа към популярната тогава в Русия поетика на символизма, но в края на 1912 г. се присъединява към групата на акмеистите. Първата му стихосбирка „Камък“ излиза през 1913 г. (второ разширено издание – през 1916 г., трето и най-пълно – през 1922 г.). Стиховете, които пише по време на Първата световна война и Гражданската война в Русия, издава в сборника си стихове „Tristia“ през 1922 г. През 20-те години издава още стихосбирките „Втора книга“ (1923) и „Стихотворения“ (1928), две книги проза – „Шумът на времето“ (1925) и „Египетска марка“ (1928), пише и литературно-критически статии във вестниците.
След 1928 година съветските издания спират да печатат негови стихове, като неотговарящи на комунистическата идеология. Заради антисталинистката му епиграма „Живи уж, а не чувстваме свойта земя“, написана през декември 1933 г., от 1934 до 1937 г. е заточен във Воронеж. През 1938 г. е отново арестуван поради изфабрикувани политически обвинения и е изпратен в лагер. В края на следващата година поради изключително тежките условия се разболява от тиф и умира на 27 декември в транзитния лагер „Вторая речка“, от който лагерниците са били изпращани на Колима (там са се намирали най-страшните лагери, в които човек е оцелявал само по изключение). Манделщам е реабилитиран посмъртно: през 1956 г. – за делото от 1938 г., и през 1987 г. – за делото от 1934 г.
Непубликуваните му стихове са запазени благодарение на съпругата му Надежда Манделщам, която ги научава наизуст (било е невъзможно по времето на управлението на Сталин да бъдат съхранявани в писмен вид) и ги записва на хартия едва през 60-те години на ХХ век. Тогава те са изнесени нелегално от СССР и са напечатани за първи път на Запад. Негови стихове за пръв път след смъртта му започват да се печатат в съветски издания по време на т. нар. „перестройка“. Днес, както в родината си, така и по света, той е смятан за един от най-големите руски поети от първата половина на ХХ век.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]_by_Mandelstam_-_Front_Cover.jpg)
Основни съчинения на Манделщам
[редактиране | редактиране на кода]- 1913 Камень
- 1922 Tristia
- 1923 Вторая книга
- 1925 Шум времени (проза)
- 1928 Стихотворения 1921 – 1925
- 1928 Стихотворения
- 1928 О поэзии
- 1928 Египетская марка
- 1930 Четвертая проза (издадена в Русия за първи път посмъртно, след 1989 г.)
- 1930 – 34 Московские тетради
- 1933 Путешествие в Армению
- 1933 Разговор о Данте (издадена посмъртно през 1967 г.)[1]
- Воронежские тетради (издадена през 1980 г.)
Книги на български
[редактиране | редактиране на кода]- Стихотворения. Превод Кирил Кадийски. София: Захарий Стоянов, 2012, 152 с. (ISBN 978-954-09-0651-5)
- Небехранилище. Избрани стихове (двуезично издание). Превод Владимир Морзоханов. София: Ерго, 2012, 614 с. (ISBN 978-954-8689-23-6)[2][3]
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Цветан Ракьовски. След края на класиката („Двойник“ на Достоевски и „Египетска марка“ на О. Манделщам). Велико Търново: Фабер, 2006 (ISBN 978-954-775-601-4)[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Freidin, G.: Osip Mandelstam, Encyclopædia Britannica, 2001.
- ↑ Ангел Игов, „Събитие в българското книгоиздаване“, рец. в „Култура“, бр. 30 (2692), 13 септември 2012 г.
- ↑ Ангел Игов, „Сребърен поет в страхотно издание“, рец. в Sofia Live, 1 август 2012 г.
- ↑ Цветан Ракьовски, „Египетска марка“ на О. Манделщам и „Двойник“ на Достоевски: Литературата между текстовете (Начални тезиси)“, откъс от книгата в електронно списание LiterNet, 27.07.2005, № 7 (68)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Осип Манделщам в
Моята библиотека - Стихотворения на Манделщам в превод на български и биографична справка за него на сайта Литернет
- Стихотворения на Манделщам в превод на български на Кирил Кадийски
- Мандельштамовское общество ((ru))
- Произведения на Манделщам ((ru))
- Епиграмата, предизвикала разправата с Манделщам Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine. ((ru))
|
