Усман (халиф)
| Усман ибн Аффан عثمان بن عفان | |
| Халиф на мюсюлманите | |
| Информация | |
|---|---|
| Период | Праведен халифат |
| Управление | 11 ноември 644 – 20 юни 656 |
| Прозвище | ал-Гани, Щедрия |
| Школа | 611 |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Ал-Баки |
| Предшественик | Умар |
| Наследник | Али |
| Потомци | Амр, Халед, Абан, Омар, Мариам, Валид, Саид, Умм Саад, Абдулах, Абдулах Ал Сагер, Абдул Малик, Айша, Умм Абан, Умм Амр, Умм Халид, Умм Абан Ал Сухра, Арва. |
| Народност | курейши |
| Род | Бану Умая |
| Баща | Афан ибн Аби ал-Ас |
| Майка | Урва бинт Кариз |
| Тура |  |
| Усман ибн Аффан в Общомедия | |
Усма́н ибн Аффа́н (на арабски: عثمان بن عفان) е третият праведен халиф на мюсюлманите (644 – 656 г.) след Мохамед, негов сподвижник и един от най-близките му сътрудници. При Усман завършва събирането на колекцията от писмени текстове на Корана в една книга. „Усманският Коран“ се пази в Ташкент, Узбекистан. Този ръкопис е известен още като Ръкопис на Самарканд и Коранът на Ташкент (Самарканд). [2]
Произхожда от клана Бану Умая от племето курейши от Мека. Баба му по майчина линия е била братовчедка на пророка Мохамед. Усман играе важна роля в ранната ислямска история и е известен с това, че поръчва компилация от стандартната версия на Корана [3].
Усман става приемник на властта след смъртта на халиф Умар ибн ал-Хатаб на събор (шура), състоящ се от онези хора, които е избрал Умар.
Усман е бил женен за Рукая, дъщеря на пророка Мохамед и Хадиджа. След смъртта ѝ се жени за друга дъщеря на пророка Умм Кулсум. Като се оженва за двете дъщери на Мохамед, той спечелва почетното звание „Притежател на две светлини“ (Зу ал-Нурайн) [4]. Според друга версия Усман е бил наречен така, защото много чел Корана по време на нощните си молитви (Коранът е светлина и нощната молитва е светлина). Така той е бил и баджанак на следващия, четвърти праведен халиф Али, чиято съпруга Фатима е по-малка сестра на съпругите на Усман. След браковете с две от дъщерите на пророка Усман се е женил още 6 пъти. Така съпругите му стават всичко 8 и от 6 от тях има 16 деца – 9 сина и 7 дъщери: [5]
- Рукая бинт Мохамед – син Абдулах, починал на 6 г. в Медина от възпалена рана около очите от ухапване от петел, разпространила се по цялото лице
- Умм Кулсум бинт Мохамед
- Фахита бинт Газван – син Абдул Малик
- Умм Амр бинт Джандаб ал-Аздия – синове Амр, Омар, Абан, Халид и дъщеря Мариям
- Фатима бинт ал-Валид – синове Саид, Валид и дъщеря Умм Саад
- Умм ал-Банин бинт Уяйна – син Абдулах
- Рамля бинт Шейба – дъщери Айша, Умм Амр и Умм Абан.
- Наиля бинт ал-Фарафисат – християнка, приела исляма преди да започнат брачния си живот.
Под ръководството на Усман Арабският халифат се разширява до Фарс (съвременен Иран) през 650 г. и някои части на Хорасан (съвременен Афганистан) през 651 г. Завоюването на Армения започва през 640-те години [6]. При неговото управление широко се разпространяват протести и безредици, което в крайна сметка довежда до въоръжено въстание и убийство на халифа Усман. С този епизод започва Първата гражданска война в историята на халифата – първата фитна.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Империята на Арабския халифат при Усман -
Фолио от Тарикнама (Книга на историята) от Балами -
Мохамед и първите три халифа Абу Бакр, Омар и Усман, на митичния кон Бурак -
Ръкопис на „Усманския Коран“ в Самарканд (Коранът на Ташкент).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Немецкая национальная библиотека, Берлинская государственная библиотека, Баварская государственная библиотека и др. Record #119073765 // Общий нормативный контроль (GND) – 2012 – 2016.
- ↑ Беляев Е. А. – Арабы, ислам и Арабский Халифат в раннем средневековье. М., 1965.
- ↑ Tabatabai, Sayyid M. H. The Qur'an in Islam : its impact and influence on the life of muslims. Zahra Publ., 1987. ISBN 978-0710302663.
- ↑ Asma Afsaruddin, Oliver. ʿUthmān ibn ʿAffān // John L. Esposito. The Oxford Encyclopedia of the Islamic World. Oxford, Oxford University Press, 2009.
- ↑ Али Мухаммад ас-Салляби – Усман ибн Аффан. Третий праведный халиф / Пер. с араб., прим., комм. Е. Сорокоумовой. – М.: Умма, 2012. – 568 с. – (История Халифата). – ISBN 978-5-94824-146-3.
- ↑ Ochsenweld, William, Fisher, Sydney Nettleton. The Middle East: A History. 6th. New York, McGraw Hill, 2004. ISBN 978-0-07-244233-5.
| Омар Ибн Ал-Хатаб | → | Усман ибн Аффан (644 – 656) | → | Али ибн Аби Талиб |