Отровна гъба
(пренасочване от Отровни гъби)
Отровната гъба е токсична и опасна за хората. Токсичността ѝ причинява от леки храносмилателни проблеми, алергични реакции и халюцинации до тежки органни увреждания и смърт. Най-опасните гъби, съдържащи смъртоносни токсини, са от родовете Conocybe, Galerina, Lepiota и мухоморка (Amanita).[1]
Видове отровни гъби
[редактиране | редактиране на кода]Смъртоносно отровни гъби
[редактиране | редактиране на кода]
- Следва списък на гъби със значителен риск от смърт, ако се консумират:
- Amanita arocheae
- Amanita bisporigera
- Amanita exitialis
- Amanita magnivelaris
- Amanita ocreata
- Зелена мухоморка (Amanita phalloides)
- Amanita smithiana
- Amanita sphaerobulbosa
- Amanita subjunquillea
- Бяла мухоморка (Amanita verna, Amanita virosa)
- Мораво рогче (Claviceps purpurea)
- Бяла отровна орешарка (Clitocybe dealbata)
- Clitocybe rivulosa
- Conocybe filaris
- Cortinarius gentilis
- Оранжево-червен паяжинник (Cortinarius orellanus)
- Cortinarius rubellus
- Cortinarius splendens
- Отровна галерина (Galerina marginata)
- Galerina sulciceps
- Обикновена дипленка (Gyromitra esculenta)
- Вълчи зъб (Inocybe erubescens)
- Lepiota brunneoincarnata
- Lepiota castanea
- Lepiota helveola
- Lepiota subincarnata
- Lepiota xanthophylla
- Pleurocybella porrigens
- Podostroma cornu-damae
- Докладвани са няколко смъртни случая и за следните гъби:
- Червена мухоморка (Amanita muscaria)
- Boletus pulcherrimus
- Отровен родофилус (Entoloma sinuatum)
- Лъжлива пънчушка (Hypholoma fasciculare)
- Лъжлива млечница (Lactarius torminosus)
- Киселка (Paxillus involutus)
- Russula subnigricans
Жълтозелена бархетна гъба (Tricholoma equestre) – в някои източници се дава, като ядлива[2]
- Червена мухоморка (Amanita muscaria)
Слабо отровни гъби
[редактиране | редактиране на кода]
В зависимост от погълнатото количество, тези гъби могат да причинят от слаби до много сериозни храносмилателни проблеми, алергични реакции и халюцинации. В по-големи количества, някои от тях могат да доведат до тежки органни увреждания, и много рядко до смърт.
- Карболова гъба (Agaricus xanthodermus)
- Amanita abrupta
- Amanita brunnescens
- Amanita farinosa
- Жълто-розова мухоморка (Amanita gemmata)
- Amanita elliptosperma
- Петниста мухоморка (Amanita pantherina)
- Amanita porphyria
- Кралска мухоморка (Amanita regalis)
- Amanita virosiformis
- Amanita xanthocephala
- Boletus legaliae
- Дяволска гъба (Boletus satanas)
- Chlorophyllum molybdites
- Clitocybe acromelalga
- Clitocybe amoenolens
- Entoloma rhodopolium
- Gomphus floccosus
- Hebeloma crustuliniforme
- Helvella lacunosa
- Helvella crispa
- Inocybe geophylla
- Inocybe hystrix
- Inocybe lacera
- Lactarius chrysorrheus
- Lactarius helvus
- Omphalotus nidiformis
- Горчива миризливка (Omphalotus olearius)
- Красива коралка (Ramaria formosa)
- Бледа коралка (Ramaria mairei)
- Бясна гъба (Russula emetica)
- Виолетова звезданка (Sarcosphaera coronaria)
- Брадавичеста пърхутка (Scleroderma citrinum)
- Зелена меднянка (Stropharia aeruginosa)
- Тигрова гъба (Tricholoma pardinum)
- Жълта бархетна гъба (Tricholoma sulphureum)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Orr DB, Orr RT. Mushrooms of Western North America. Berkeley, California, University of California Press, 1979. ISBN 0-520-03656-5. с. 17.
- ↑ Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 187.