Паул Хиндемит
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Хиндемит.
Паул Хиндемит Paul Hindemith | |
германски композитор | |
Паул Хиндемит през 1923 г. | |
Роден |
16 ноември 1895 г.
|
---|---|
Починал | 28 декември 1963 г.
|
Погребан | Швейцария |
Религия | лутеранство |
Учил в | Консерватория на Хох |
Работил | композитор, виолист, цигулар, диригент и музикален педагог |
Музикална кариера | |
Псевдоним | Паул Мерано |
Стил | класическа музика |
Инструменти | цигулка |
Участник в | American Academy of Arts and Letters, „Американска академия за изкуство и наука“, Bavarian Academy of Fine Arts |
Известни творби | „Убиецът, надеждата на жените“ (1919) „Хармонията на света“ (1956) |
Семейство | |
Баща | Рудолф Хиндемит |
Майка | Зофи Хиндемит |
Съпруга | Гертруд Ротенберг |
Уебсайт | www.hindemith.info |
Паул Хиндемит в Общомедия |
Паул Хиндемит (на немски: Paul Hindemith) е германски композитор, виолист, цигулар, преподавател, музикален теоретик и диригент.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 16 ноември 1895 г. в Ханау, близо до Франкфурт, като най-голямото дете на художника и декоратор Робeрт Хиндемит от Долна Силезия и съпругата му Мари Хиндемит, родена Варнеке. Още като дете ходи на уроци по цигулка. Постъпва в Консерваторията на д-р Хох във Франкфурт, където учи цигулка при Адолф Ребнер, както и дирижиране и композиция при Арнолд Менделсон и Бернхард Секлес. Отначало се издържа, като свири на танцови забави и в музикално-комедийни формации. Става заместник ръководител на оркестъра на Франкфуртската опера през 1914 г. и е повишен в концертмайстор през 1916 г.[1] Свири втора цигулка в струнния квартет „Ребнер“ от 1914 г.
През септември 1917 г. е призован в Имперската германска армия и изпратен в полк в Елзас през януари 1918 г.[2] Там той е назначен да свири на бас барабан в оркестъра на полка, организира и струнен квартет. През май 1918 г. е дислоциран на фронта във Фландрия, където служи като караул.[2] След примирието се завръща във Франкфурт и квартета „Ребнер“.[2]
Към края на 30-те години Хиндемит прави няколко турнета из Америка като солист на виола и виола д'аморе.
Емигрира в Швейцария през 1938 г., включително защото съпругата му е с наполовина еврейски произход.[3]
Пристигайки в САЩ през 1940 г., той преподава предимно в Йейлския университет[4], където основава Yale Collegium Musicum.
Хиндемит става гражданин на САЩ през 1946 г., но се завръща в Европа през 1953 г., живее в Цюрих и преподава в университета там, докато се оттегля от преподавателска дейност през 1957 г.
Умира на 28 декември 1963 г. във Франкфурт на Майн.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Хиндемит е сред най-значимите германски композитори на своето време. Неговите ранни творби принадлежат на късния романтизъм, като по-късно прави експресионистични произведения в стила на ранния Арнолд Шьонберг, преди да развие контрапунктен стил през 20-те години на 20 век.
Музиката му е била описвана като неокласическа, но твърде различна от творбите на Игор Стравински, които са обозначавани с този термин, като притежава повече от контрапунктния език на Йохан Себастиан Бах, отколкото яснотата на Моцарт.
Автор е на множество инструментални, камерни и симфонични творби. Най-известните му произведения са програмните музикални картини „Матис – художникът“ и „Изкушението на свети Антоний“.
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]- Мемориална награда „Хоуланд“ (1940) на Йейлския университет[5]
- Награда „Бах“ на свободния и ханзейски град Хамбург (1951)[6]
- Орден Pour le Mérite (1952)[7][6]
- Награда „Вихури Сибелиус“ (1955)[6]
- Плакет „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1955)[8]
- Награди Балзан (1963)[6]
Почетни докторати
[редактиране | редактиране на кода]- Музикална академия на Филаделфия (1945)[5]
- Колумбийски университет (1948)[5]
- Гьоте университет Франкфурт на Майн (1949)[6]
- Берлински свободен университет (1950)[6]
- Оксфордски университет (1954)[6]
Основни творби
[редактиране | редактиране на кода]Произведения за оркестър
[редактиране | редактиране на кода]- Концерт за виолончело op. 3 (1916)
- Седем Kammermusik, написани между 1921 и 1927 за малък оркестър и солисти
- Концерт за оркестър op. 38 (1923)
- Четири Konzertmusik:
- Konzertmusik за филхармоничен оркестър op. 41 (1926)
- Konzertmusik за виола и камерен оркестър op. 48 (1930)
- Konzertmusik за пиано, медни духови инструменти и арфа op. 49 (1930)
- Konzertmusik за оркестър от струнни и медни духови инструменти op. 50 (1931)
- Симфония Матис – художникът (1934)
- Der Schwanendreher, концерт за виола (1935)
- Trauermusik за виола и струнен оркестър (1936)
- Nobilissima Visione, ballet (1938)
- Концерт за цигулка, 1939
- Тема и вариации: четирите темперамента за струнен оркестър и пиано (1940)
- Симфония в ми бемол (1940)
- Концерт за виолончело nº 3 в сол (1940)
- Симфонични метаморфози по теми на Карл Мария фон Вебер (1943)
- Symphonia serena (1946)
- Концерт за кларинет и оркестър (1947)
- Концерт за рог и оркестър (1949)
- Симфония Die Harmonie der Welt (1951)
Вокални творби
[редактиране | редактиране на кода]- Das Marienleben по стихотворения на Рилке (1923)
- Das Unaufhörliche по поема на Готфрид Бен (1931)
- Requiem: When Lilacs Last in the Dooryard Bloom'd (1946)
- Меса за смесен хор a cappella (1963)
- Шест песни по стихотворения на Рилке (1939)
Опери
[редактиране | редактиране на кода]- Mörder, Hoffnung der Frauen (1921)
- Das Nusch-Nuschi (1921)
- Sancta Susanna (1922)
- Cardillac (1926)
- Hin und zurück (1928)
- Neues vom Tage (1929)
- Mathis der Maler (1938)
- Die Harmonie der Welt (1957)
- Das lange Weihnachtsmahl (1960)
Произведения за пиано
[редактиране | редактиране на кода]- In einer Nacht op. 15 (1917-19)
- Сюита "1922" op. 26 (1922)
- Klaviermusik op. 37 (1924-5)
- Wir bauen eine Stadt (1931)
- Вариации (1936)
- Три сонати (1936)
- Ludus Tonalis (1942)
Произведения за камерен оркестър
[редактиране | редактиране на кода]- Соната за пиано
- Соната за две пиана (1942)
- Три сонати за соло цигулка, четири за соло виола, една за соло виолончело
- Четири сонати за цигулка и пиано, три за виола и пиано, две за виолончело и пиано, една за контрабас и пиано, една за виола д'аморе и пиано (Kleine Sonate opus 25 n°2)
- Струнен квартет nº 1
- Струнен квартет nº 2
- Струнен квартет nº 3
- Струнен квартет nº 4
- Струнен квартет nº 5 (1923)
- Струнен квартет nº 6 (1943)
- Струнен квартет nº 7 en mi (1945)
- Струнно трио nº 1
- Струнно трио nº 2
- Трио за тенор саксофон или хекелфон, виола и пиано op. 47
- Десет сонати за духови инструменти и пиано:
- Соната за флейта в си бемол
- Соната за обой в сол (1939)
- Соната за английски рог
- Соната за кларинет в си бемол
- Соната за фагот в си бемол
- Соната за алт саксхорн в ми бемол (1943)
- Соната за за рог във фа мажор
- Соната за тромпет в си бемол (1939)
- Соната за тромбон във фа мажор (1941)
- Соната за бас туба в си бемол (1955)
- Квинтет за кларинет и рогове
- Квартет за кларинет, пиано и струнни
- Септет за (флейта, обой, кларинет, бас кларинет, фагот, рог, тръба)
- Соната за арфа
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Unterweisung im Tonsatz
- I. Theoretischer Teil, Schott, Mainz, 1937
- II. Übungsbuch für den zweistimmigen Satz, Schott, Mainz, 1939
- III. Übungsbuch für den dreistimmigen Satz, Schott, Mainz, 1970
- Aufgaben für Harmonieschüler, Schott, Mainz, 1949, ISBN 978-3-7957-1602-8
- Mathis der Maler: Oper in sieben Bildern, Apollo-Verlag, Mainz, 1945
- Johann Sebastian Bach. Ein verpflichtendes Erbe, Insel Verlag, Wiesbaden, 1953 (Insel-Bücherei 575/2)
- Paul Hindemith: Zeugnis in Bildern, Schott, Mainz, 1961
- Sterbende Gewässer, Lambert Schneider, Gerlingen, 1963
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mootz, William. Hindemith To Conduct Sinfonietta Here Next Week // The Courier-Journal. Louisville, Kentucky, 19 February 1950. с. 69. Посетен на 24 May 2020.
- ↑ а б в Schubert, Giselher. Paul Hindemith // 2001.
- ↑ Steinberg, Michael. The Concerto: A Listener's Guide. Oxford University Press, 1998. ISBN 978-0-19-802634-1. с. 205. Посетен на 23 March 2013.
- ↑ Yale Plans to honor Composer Paul Hindemith // The Bridgeport Post. Bridgeport, Connecticut, 25 October 1964. с. 46. Посетен на 24 May 2020.
- ↑ а б в Influence in America // hindemith.info.
- ↑ а б в г д е ж Schott Music // en.schott-music.com.
- ↑ Pour le Mérite: Paul Hindemith // orden-pourlemerite.de. Архивиран от оригинала на 2021-07-19. Посетен на 2021-07-19.
- ↑ Hessian Biography // lagis-hessen.de.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) ((en)) ((fr)) Фондация Хиндемит
- Соната за тромбон и пиано на сайта the art of the states (RealPlayer) [1] Архив на оригинала от 2006-10-17 в Wayback Machine. [2] Архив на оригинала от 2006-10-13 в Wayback Machine. [3] Архив на оригинала от 2006-10-13 в Wayback Machine. [4] Архив на оригинала от 2006-10-17 в Wayback Machine.
- Хиндемит дирижира своя музика – Youtube
|
- Германски композитори
- Композитори от 20 век
- Балетни композитори
- Оперни композитори
- Германски цигулари
- Германски диригенти
- Виолисти
- Модернизъм
- Германски военни дейци от Първата световна война
- Преподаватели в Йейлския университет
- Преподаватели в Харвардския университет
- Почетни доктори в Германия
- Доктор хонорис кауза на Оксфордския университет
- Доктор хонорис кауза на Колумбийския университет
- Родени в Ханау
- Починали във Франкфурт на Майн
- Починали от панкреатит