Направо към съдържанието

Певки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анимация с промените в делтата на р. Дунав от началото на н.е. до наши дни
Карта на Себастиан Мюнстер от 15 век: о-в Певки е отбелязан в средата на делтата на Дунав
О-в Певки (Певце) на карта на Александър Велтман от 1827 г.

Певке (на гръцки: Πεύκη; на латински: Peuce; на румънски: Insula Peuce), известен още като Певка, Певки или Пюки, е изчезнал през Средновековието остров, който се е намирал в делтата на Дунав или в най-северната част на Малка Скития.

Наименованието му е произлязло от гръцкото име Πεύκη, което означава „бор“. Името е свързано с гъстите гори, с които е бил обрасъл островът.

Познат е на античните и ранносредновековни автори. Аполоний Родоски (III в. пр.н.е.) съобщава, че р. Дунав обгражда триъгълен остров на име Певка. Псевдо-Скимн (II век пр.н.е.) говори за 5 устия на Дунава и за о-в Певки, голям колкото о-в Родос. Плиний Стари (I в.) говори вече за 6 ръкава на Дунава, от които първият обгръщал о-в Певка. Клавдий Птолемей (II в.), определяйки географската дължина и ширина на о-в Певки, сочи, че се намира до свещеното устие на Дунава. Амиан Марцелин (IV в.) говори за 7 устия на Дунава, от които първото било Певка.[1] Анания Ширакаци (VII в.) споменава в арменската география „Ашхарацуйц“, че Дунав има 6 разклонения на устието си и оформя остров Пюки, на който живее Аспарух.

Певки днес не съществува поради пресъхване на най-южния ръкав от делтата на Дунава. Той е бил със стръмни и пресечени брегове, най-голям и най-южен от островите в делтата. Хипотетичното местонахождение на острова и до днес е предмет на научни спорове и предположения. Някои автори допускат, че античният Певки е обхващал целия район от днешната делта до канала Дунав – Черно море в Румъния, но това е малко вероятно, тъй като големината му би надхвърлила значително тази на о-в Родос.[2] Според друга хипотеза островът е бил разположен по-северно и е заемал платото Бабадаг между днешното устие и изчезнал ръкав на Дунава, започващ западно от гр. Исакча и вливащ се в лиманите Головица и Змейка.[3]

Този остров е районът, където се е състояла битката при Онгъла (680) между хан Аспарух и император Константин IV Погонат.[4] През пролетта на 335 г. пр.н.е. там се проваля Александър Велики, който не успява, по време на Балканския му поход, да надделее над трибалите, водени от Сирм.[5] Певке е и родното място на Аларих I, крал на вестготите, превзел по-късно Рим.[6]

Част от бастарните, която се заселва на острова през II век, получава името певкини. Според гръцката митология на острова е живяла речна нимфа със същото име.[7] На митичния остров спират и аргонавтите при своето черноморско пътешествие.

  1. Петър Петров, „Образуване на българската държава“, стр. 152, на сайта promacedonia.org
  2. „Долината на р. Дунав между Джердап и Черно море през последните триста хиляди години“. Проф. д.г.н. Георги Балтаков, архив на оригинала от 2 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120202055729/http://www.geography.iit.bas.bg/2005/4-05/pp7-18.html, посетен на 7 октомври 2010 
  3. „Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Дял втори“, издание на Съюза на българските учени, писатели и художници. София, 1918, стр. 200
  4. Васил Н. Златарски, „История на Първото българско Царство“. стр. 496 – 502 на сайта promacedonia.org
  5. Квинт Курций Руф, „История на Александър Велики Македонски, Книга втора“, стр. 16; на сайта promacedonia.org
  6. Die Goten: von den Anfängen bis zur Mitte des sechsten Jahrhunderts: Entwurf einer historischen Ethnographie, Reihe „Frühe Völker“, Herwig Wolfram, C.H.Beck, 1990, ISBN 3-406-33733-3, s. 150 ((de))
  7. Naiad nymph of Peuce in Scythia на сайта Theoi Project of Greek mythology. ((en))