Направо към съдържанието

Петко Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петко Димитров
български морски геолог и океанограф
Роден
Починал
29 април 2023
Учил вСофийски университет
НаградиОрден „Св. св. Кирил и Методий“ – II степен, Почетен гражданин на гр. Варна, 2013 г.
Известен с "Потопът в Черно море"

Петко Стоянов Димитров е български морски геолог и океанограф, професор в Института по океанология при Българска академия на науките във Варна.[1]

Областите на научните му интереси са геология, геохимия, морска геология, геокатастрофални явления на границата плейстоцен-холоцен, алтернативни суровинни и енергийни ресурси на дъното на Черно море, морска археология и подводна археология, уранови минерали и уранодобив.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 септември 1944 г. в с. Новачене, Софийска област. През 1969 г. завършва Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност геология-геохимия.[2]

От 1969 г. до 1975 г. работи в урановата мина „Елешница“ на длъжност заместник-началник.

През 1975 г. печели конкурс за научен сътрудник и е назначен на работа в Института по океанология при БАН. През 1979 г. защитава дисертация на тема „Формирование осадков периферической области шельфа западной части Черного моря в четвертичное время“ под ръководството на акад. В. С. Ястребов и проф. A. A. Аксенов в Институт по океанология „П. П. Ширшов“, Москва.[3] Научен секретар на Института по океанология при БАН във Варна (1977 – 1984), зам.-директор на института (1984 – 1993) и ръководител секция „Морска геология и археология“ на института (1997 – 2009). Там въвежда нови за страната научни дисциплини – „морска геология“ и „геоархеология“.[2]

Автор е на оригинални изследвания, свързани с „Потопът в Черно море“.[4][5][6]

Ръководител и участник е на над 30 международни експедиции с НИК „Академик“ в Черно море (с д-р Робърт Балард 2001, 2002[7]; Woods Hole Oceanographic Institution 2006[8]; Prof. William B. Ryan[9] 2009, 2011 – проект ДО 02 – 337 „Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко присъствие“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН[10]). Негова е най-сензационната, но и най-спорната находка в българската археология, т.нар. „Чиния на Ной“. Открива я на 15 юли 1985 г. на около 93 метра дълбочина и на 65 километра навътре в морето от Варна. Все още няма кой да признае автентичността ѝ.[2]

Участник е в международни научни експедиции в Тихи океан (международни проекти: „ЖМК” и „Литосфера”, НИК „Дмитрий Менделеев", 1981-1982 г.), Атлантически океан и Средиземно море (проект „Атлантида”, НИК „Витяз", 1984 - 1985 г.). Едната от целите и задачите на експедицията от 1984 г. е била търсенето на потъналия континент Атлантида.

Той е първият български учен, изследвал желязо-мангановите конкреции (ЖМК) в Тихия океан (НИК "Дмитрий Менделеев", 1982 г.) [11]

Създател е на идеята за приложението на сапропелните седименти на дъното на Черно море като естествен екологичен тор и биопрепарати, Патент BG № 63868, Регистров номер № 104106.[12]

Сътрудник е на Института за древни цивилизации.

Преподавателската му дейност включва:

Автор и съавтор е на над 150 научни статии и книги. Цитати: над 1500.[13]

Умира на 29 април 2023 г.

Теория за потоп в Средиземно море и Черно море между 5600 и 5300 г. пр. н.е.

[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 учените Jones и Cagnon[14] правят въглеродно изследвание според които приблизително около 5600 г. пр. н.е. нивото на Средиземно море рязко се е покачило с между 80 и 100 метра и водата е преляла през Босфора. През 1996 г. в. "Ню Йорк Таймс" публикува на океанолозите от Калифорнийският университет Уилям Райън и Уолтър Питман. Те считат, че приблизително около 5500 г. пр. н.е. нивото на Световния океан се е покачил с близо 140 метра. Зад тази хипотеза застава и океанологът проф. Петко Димитров [15]Той има и по-ранни публикации в периода 1978-1982 г., в които застъпва подобно схващане[16][17][18]рез 2000 г. Райън/Питман публикуват книга в която объркат специално внимание на изследванията на проф. Димитров. Книгата е преведена на български и е с негов послеслов [19] Впоследствие Димитров публикува няколко книги по въпроса[20][21] В тях той отделя внимание на променения геохимичен състав в Черно море.[21] През 2017 година Райън/Питман и проф. Димитров публикуват книга с обобщаваща информация, в която защитават твърдението за покачване на нивото на Черно море с 90 метра, случило се в рамките на четиридесет години; според тях тези събития са се разиграли във времето около 5300 г. пр. н.е[22] Други учени също са изследвали вероятността Черно море да е покачило внезапно своето равнище. Океанологът проф. Робърт Балард (откривател на "Титаник") междувременно проведе две изследователски експедиции в България през 2000-2001 г. и дори финансира ремонта на научно-иследователският кораб "Академик"[23].

Руски учени са стигнали до изводи сходи с тези на Уилям Райън и Уолтър Питман, само че първоначално те не получават известност, а едва през 2007 са публикувани в сборник.[24] Изследователят Андрей Чепалига също разглежда въпроса за потоп в Черно море, но според него причината е, че Каспийско море рязко е преляло. Италианският океанолог проф. Енрикe Лодоло (Националният институт по океанография в Триест) с открива любопитна находка под водата близо до о-ов Пантелерия. Подобно на Питман, Райън и П.Димитров той също счита че нивото на Средиземно море се е вдигнал с близо 130 метра в рамките на 40 години.<реф>?

Членство в организации

[редактиране | редактиране на кода]

Член е на СУБ и на БГД. Чуждестранен член е на Националната академия на науките на Украйна.

Два мандата е член на Висшата атестационна комисия (Научна комисия по геологически и географски науки).

Отличия и награди

[редактиране | редактиране на кода]

Почетен гражданин е на гр. Варна, 2013 г.

Носител е на Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – II степен и на колективна награда „Варна“ 2003 за природни науки, за реализация на проекта „Корелация на геологически, климатически и исторически събития в Черно, Мраморно и Средиземно морета през последните 25000 г. (проект НОЙ)“.[25]

Награден е посмъртно с "медал на лента" на 12 юли 2023 г. по случай 50 години от създаването на Института по океанология - БАН.

Документални филми

[редактиране | редактиране на кода]

Монографии

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Shuisky Yu. D., Yanko V. V., Andrianova O. R. 2023. OUR MEMORY ON LIFE AND SCIENTIFIC ACTIVITY BY PROFESSOR DIMITROV PETKO STOYANOV. Odesa National University Herald. Geography & Geology. Volume 28. Issue 2(43), DOI: https://doi.org/10.18524/2303-9914.2023.2(43).292753
  2. ↑ а б в „In memoriam! Варна загуби изключително бележит учен“ // varna24.bg, 5 май 2023. Посетен на 17 май 2023.
  3. ↑ Димитров П. 1979. Формирование осадков периферической области шельфа западной части Черного моря в четвертичное время. 22 с., DOI: 10.13140/RG.2.2.12252.69766/1
  4. ↑ Димитров П. 1978. Потопените древни брегове на Черно море. Природа, БАН, 4, 55-59.
  5. ↑ Димитров П. 1982. Радиовъглеродни датировки на дънни утайки от българския черноморски шелф. Океанология, БАН, 9, 45-53.
  6. ↑ Димитров Д. 2018. Съвременно състояние на теорията за „Ноевия потоп“ в Черно море и нейното практическо значение. БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ – ДУХ И КУЛТУРА. „Данграфик“, Варна, DOI: 10.13140/RG.2.2.28994.84165
  7. ↑ Димитров П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове. Издателство „Славена“, Варна, ISBN 954-579-278-7, 91 с.
  8. ↑ Coolen M.J.L., Saenz J.P., Giosan L., Trowbridge N.Y., Dimitrov P., Dimitrov D., Eglinton T.I. 2009. DNA and lipid molecular stratigraphic records of haptophyte succession in the Black Sea during the Holocene. (2009). Earth and Planetary Science Letters. 284 (3–4), pp. 610–621. Bibcode:2009E&PSL.284..610C. doi:10.1016/j.epsl.2009.05.029
  9. ↑ Ryan William B. F., Walter C. Pitman, Candace O. Major, Kazimieras Shimkus, Vladamir Moskalenko, Glenn A. Jones, Petko Dimitrov, Naci Gorür, Mehmet Sakinç, Hüseyin Yüce. 1997. An abrupt drowning of the Black Sea shelf. 1997. Marine Geology, Volume 138, Issues 1–2, 1997, Pages 119–126, ISSN 0025-3227. Bibcode:1997MGeol.138..119R. doi:10.1016/s0025-3227(97)00007-8
  10. ↑ Yanchilina, Anastasia G.; Ryan, William B. F.; McManus, Jerry F.; Dimitrov, Petko; Dimitrov, Dimitar; Slavova, Krasimira; Filipova-Marinova, Mariana (2017-01-01). "Compilation of geophysical, geochronological, and geochemical evidence indicates a rapid Mediterranean-derived submergence of the Black Sea's shelf and subsequent substantial salinification in the early Holocene". Marine Geology. 383: 14–34. Bibcode:2017MGeol.383...14Y. doi:10.1016/j.margeo.2016.11.001
  11. ↑ Димитров П. 1988. Далеч от брегове и фарватери. Варна. Изд. ”Галактика”. Библиотека „Нептун“, 161 с., DOI: 10.13140/RG.2.2.19449.36965
  12. ↑ Димитров П. и др. (2000). Мелиорант за почви и субстрати, DOI: 10.13140/RG.2.2.28181.63205
  13. ↑ scholar.google.bg асс. 02.10.2023
  14. ↑ https://historybg.info/разселвания-след-потопа-в-черно-море/
  15. ↑ https://bntnews.bg/bg/a/4301-7576_godini_ot_potopa
  16. ↑ Димитров П. 1978. Потопените древни брегове на Черно море. цит в сп. "Природа", кн. 4, 55-59 стр.
  17. ↑ Димитров П. 1979. „Формирование осадков периферической области шельфа западной части Черного моря в четвертичное время“, Автореф. канд. дисертация, 22 с
  18. ↑ Димитров П. 1982. Радиовъглеродни датировки на дънни утайки от българския черноморски шелф. Океанология, БАН, 9, 45-53.
  19. ↑ Райън У., Питман У., „Ноевият потоп: Новите научни разкрития за събитията, които промениха историята“, (Послесл. Петко Димитров), Варна, Славена, 2000, ISBN 954-579-085-7
  20. ↑ Димитров, Петко С. и др. "Черно море, Потопът и древните митове". Издателство „Славена“, 2003. ISBN 954-579-278-
  21. ↑ а б Димитров Д. 2010 Геология и нетрадиционни ресурси на Черно море, Варна: „Онгъл“, ISBN 978-954-8279-25-3 (269 с.); Dimitrov D. 2010. Geology and Non-traditional resources of the Black Sea. LAP – Lambert Academic Publishing. ISBN 978-3-8383-8639-3. 244 p.
  22. ↑ Anastasia G., Ryan W., McManus J., Dimitrov P., Dimitrov D., Slavova K., Filipova-Marinova M. (2017). Compilation of geophysical, geochronological, and geochemical evidence indicates a rapid Mediterranean-derived submergence of the Black Sea's shelf and subsequent substantial salinification in the early Holocene, Marine Geology. Vol. 383, 14–34. Bibcode:2017MGeol.383...14Y
  23. ↑ https://www.moreto.net/novini.php?n=53546
  24. ↑ "The Black Sea Flood Question: Changes in Coastline, Climate and Human Settlement". Springer, 2007. ISBN 1-4020-4774-6.
  25. ↑ Награда „Варна“ 2003 – научен колектив с р-л. ст.н.с. I ст. д-р Петко Димитров
  26. ↑ Росен Петров - водещ, проф. д-р Христо Смоленов, 19 март 2023.
  27. ↑ Росен Петров - водещ, проф. д-р Христо Смоленов, 14 май 2023.
  28. ↑ Росен Петров - водещ, проф. д-р Христо Смоленов, 4 юни 2023.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петко_Димитров&oldid=12415207“.