Петър Богдани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за албанския католически духовник. За българския вижте Петър Богдан.

Петър Богдани
Pjetër Bogdani
албански писател и духовник
Богдани по време на молитва, илюстрация от книгата му „Cuneus Prophetarum“
Богдани по време на молитва, илюстрация от книгата му „Cuneus Prophetarum

Роден
1630 г.
Починал
декември 1689 г. (59 г.)

РелигияКатолическа църква[1]
Петър Богдани в Общомедия
Cuneus Prophetarum“ от Петър Богдани Македонец, Падуа, 1685 г.

Петър Богдани (на албански: Pjetër Bogdani; на италиански: Pietro Bogdani) е албански писател и духовник, прелат на Римокатолическата църква.[2] Богдани е един от най-известните писатели в ранната албанска литература.[3]

Според някои изследователи Петър Богдани е племенник на българския католически софийски архиепископ Петър Богдан,[4] а според други на албанския католически свещеник Андреа Богдани.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Богдани е роден в 1621 година, близо до Призрен в село Гур, областта Хас, Косово.[5] Самият той се подписва като „македонец“. Първоначалното си образование получава в българската католическа общност в Чипровци, а по-късно продължава обучението си в Илирийския колеж в Лорето, край Анкона подобно на Петър Буди и Франк Барди.[3] От 1651 до 1654 година е енорийски свещеник в Пулат, Северна Албания.[3] От 1654 до 1656 година учи в Колежа на Конгрегацията за разпространение на вярата в Рим, който завършва като доктор по философия и богословие.[3]

В 1656 година става шкодренски епископ, като остава на поста 21 години.[3][5] До 1671 година администрира и Барската архиепархия.[3]

В 1677 година наследява чичо си Андреа Богдани като архиепископ на Скопие[6] и администратор на Кралство Сърбия.[3] В 1680 година, заради мюсюлманския тормоз, архиепископ Петър Богдани мести седалището си в Янево.[7]

Религиозното му усърдие в атмосферата на война вкарва Богдани в конфликт с османските власти и той е принуден да бяга в Рагуза, а оттам във Венеция и Падуа като взима със себе си ръкописите си.[3] В 1685 година с помощта на кардинал Грегорио Барбариго Богдани издава в Падуа „Cuneus Prophetarum“, обемен теологически трактат, първата книга, написана оригинално на албански език.[2] Видният албанист Робърт Елси нарича книгата „шедьовър на ранната албанска литература и първата творба на албански език с истински артистични и литературни качества“.[2]

На следната 1686 година Богдани се връща на Балканите и развива усилена дейност в помощ на австрийските войски, воюващи с Османската империя. През октомври 1689 година австрийската армия влиза в Прищина и Богдани осигурява помощна част от 6000 албанци, която влиза заедно с австрийците в Призрен. В Призрен обаче избухва епидемия от чума и Богдани, който се връща в града, заболява и умира там през декември 1689 година.[5] В 1698 година племенникът му Герг разказва, че тленните му останки са изкопани от турски и татарски войници и са хвърлени на кучета на централния площад в Прищина.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. bogdanop // Посетен на 12 октомври 2020 г.
  2. а б в г Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 45. (на английски)
  3. а б в г д е ж з Elsie, Robert. The Tribes of Albania: History, Society and Culture. London, I.B. Tauris & Co. Ltd, 2015. с. 279. Посетен на 20 октомври 2015.
  4. БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В ПРЕДИСТОРИЯТА НА КОМПАРАТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА И В ЕЗИКОВИЯ СВЯТ НА РАННИЯ ЕВРОПЕЙСКИ МОДЕРНИЗЪМ, стр. 7, архив на оригинала от 21 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180621093344/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/L_Ilieva_BG_ezik_i_kfmparativna_lingvistika.pdf, посетен на 22 юни 2018 
  5. а б в Archbishop Pjetër Bogdani † // Catholic Hierarchy. Посетен на 16 октомври 2015.
  6. Scopiensis // Catholic Hierarchy. Посетен на 16 октомври 2015.
  7. Žutić, Nikola. Vatikan i albanci u prvoj polovini XX veka (do 1941). Beograd, Centar za savremenu istoriju jugoistočne Evrope, 2000. с. 15. (на сръбски)
Грегориус Фрасини шкодренски епископ
(6 март 1656 – 8 ноември 1677)
Доменико Бубич
Андреа Богдани скопски архиепископ
(8 ноември 1677 – ноември 1689)
Даниел Дуранти