Петър Волгин
| Петър Волгин | |
| български журналист | |
 Волгин през 2024 г. | |
| Роден |
28 септември 1969 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Литература | |
| Жанрове | роман |
| Семейство | |
| Съпруга | Даниела Големинова |
| Деца | Теа, Александър |
| Петър Волгин в Общомедия | |
Петър Петров Волгин е български журналист, писател и политик. От юни 2024 г. е български евродепутат от политическа партия Възраждане.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Рожденото му име е Петър Петров Георгиев. Променя фамилията си на Волгин, по името на рода на баща му, който е с руско потекло.[1] Роден е в София на 28 септември 1969 г. Баща му Петър Николов Георгиев Волгин е поет, преводач от руски и редактор в БНР. Има издадени стихосбирки.[2] Бил е и драматург в няколко столични театъра. Майка му Галина Лилова Банчева е строителен инженер.
Петър Волгин от дете участва в Детската театрална студия на Двореца на пионерите, а едва 10 годишен печели конкурс за изпълнител на детски роли в радиопиесите на БНР.[3] Основното си образование завършва в 32 Единно средно политехническо училище с преподаване на руски език „Климент Охридски“ в София. След това е приет в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“, където се дипломира през 1988 г. В периода 1988-1990 г. отбива задължителната си военна служба. През 1990 г. започва да следва Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която завършва пет години по-късно с дипломна работа, посветена на руския литературен авангард през 20-те години на 20 век.
Първото радиопредаване, в което е водещ, се казва „Без контрол“, започнало да се излъчва на 1 април 1998 г. в ефира на Българско национално радио (БНР).[4]. От 2005 до 2010 г. води авторско телевизионно предаване „Вярно с оригинала“ по телевизия TV7[5] Автор и водещ на предаването „Деконструкция“[6], което се излъчва всяка събота между 12 и 14:00 часа в ефира на БНР от 2009 г. до 21 декември 2015 г. На 21 декември 2015 г. управителният съвет на БНР обявява[7], че преустановява предаването заради многобройни нарушения на Закона за радио и телевизия, както и заради акт за административно нарушение, наложен на БНР от Съвета за електронни медии (СЕМ) от 17 декември. Десетки хора протестират пред сградата на радиото с желание предаването да бъде възобновено.
След спирането на „Деконструкция“, Волгин става част от редакторския колектив на обедното предаване „12+3“. В началото на 2014 г. създатели на това предаване излизат с позиция, осъждаща изявите на Волгин. В отворено писмо журналистите Йордан Лозанов и Георги Папакочев заявяват, че се срамуват от това, че „напълно основателно повече от половин година протестиращите срещу правителството на антиевропейската, русофилска олигархия освиркват шумно и с нескрито презрение името на шефа и един от водещите на предаването – Петър Волгин“. Според тях изявите на Волгин сриват авторитета на предаването[8].
От октомври 2020 г. е водещ на ново предаване по БНР – „Политически НЕкоректно“, в което му партнира водещата Силвия Великова.[9]
Волгин е известен с проруските си позиции, които предизвикват обществен скандал, като в 2022 година дори се стига до искане на оставката му и обществена реакция срещу разпространяваната дезинформация.[10] Разпространяването на дезинформация води до вътрешен мониторинг от страна на БНР на предаванията, на които Волгин е водещ.[11] На 10 април 2022 оперната певица Александрина Пендачанска подава оставка от обществения съвет на БНР, заради злоупотребите с дезинформация на г-н Волгин в националния ефир.[12]
На 20 март 2023 г. Съветът за електронни медии публикува доклад във връзка с извършения от медийния регулатор мониторинг на предаването „Политически некоректно“ за осемте издания, разпространени между 05.11.2022 г. и 29.01.2023 г. за спазването на принципите в чл. 6, чл. 8, чл. 10, чл. 11 и чл. 17 от Закона за радиото и телевизията.[13] Наблюдението е извършено по предложение на журналистката и член на СЕМ Пролет Велкова.[14] В наблюдавания период СЕМ обработва 11 писма, които съдържат сигнали относно поведението на водещия Петър Волгин в ефир, свободата на словото и коментарите в предаването, твърдения за излъчване на дезинформация и пропаганда за войната в Украйна, както и за невярна информация за природния газ и газовите доставки.
През 2024 г. Волгин започва да записва и излъчва подкаст в YouTube, който се казва „Абсолютно свободно с Петър Волгин“.
На изборите за европейски парламент, които се провеждат на 9 юни 2024 г., Волгин взема участие като кандидат на партия Възраждане, като е на второ място в листата.[15] След преброяването на бюлетините става ясно, че Волгин е получил най-много преференции от всички кандидати за евродепутати – 71 224 гласа.[16]
Волгин е женен за Даниела Големинова, водеща в обедното предаване на програма „Хоризонт“ „12+3“. Двамата имат две деца - Теа и Александър.[17][18]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Носител на наградата "Сребърна вълна" на Медийния фестивал в Албена през 2000 г. за най-добро радиопредаване "Без контрол"
- Носител на наградата за радиожурналистика „Сирак Скитник“ за 2003 г.
- Носител на наградата "Сребърна вълна" на Медийния фестивал в Албена през 2003 г. за най-добро радиопредаване "Дим над водата"
- Носител на приза "Номер 1" на програма "Хоризонт" на БНР през 2013, 2014 и 2015 г.
- Носител на наградата "Златен глас" на името на Надежда Дженева през 2014 г.
- Носител на наградата на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България в категорията "За професионална и гражданска етика" през 2016 г.
- Носител на наградата "Златно перо" за принос към българската журналистика на СБЖ през 2020 г.
- През 2013 г. художествено-документалният му роман "Радикална еврейска енциклопедия" е номиниран за литературната награда "Хеликон"
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Медиен апокалипсис. Велико Търново: Gaberoff, 2000, 192 с. ISBN 954-9607-35-6 [19][20]
- Лудница. Велико Търново: Gaberoff, 2004, 384 с. ISBN 954-9607-99-2
- Неудобните. София: Слънце, 2004, 320 с. ISBN 954-742-078-X
- (в съавторство с Искра Ангелова) Обичам ли те?. София: Изток-Запад, 2007, 238 с. ISBN 978-954-321-359-7
- Радикална еврейска енциклопедия. София: Изток-Запад, 2013, 288 с. ISBN 978-619-152-156-2 [21][22]
- Политически НЕкоректно. София: Слънце, 2018, ISBN 978-954-742-255-1
- Живот в радиото. София: Изток-Запад, 2022, ISBN 978-619-01-1006-4
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Видински алманах.
- ↑ Петър Волгин, бТВ Новините.
- ↑ Аз съм насилник и жертва едновременно, интервю на Ели Славова, сп. „Ева“, 24 декември 2006
- ↑ Нева Мичева, „Хартиени шумоления“, в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г.
- ↑ Митко Новков, „Вярно с оригинала, изневери в иронията“, в. „Култура“, бр. 16 (2455), 27 април 2007 г.
- ↑ Предаването „Деконструкция“ на сайта на БНР.
- ↑ БНР преустановява предаването, БНР, 21 декември 2015.
- ↑ Създатели на „12 плюс 3“ за Волгин: Срам ни е, Vesti.bg, 4 януари 2014.
- ↑ Политически НЕкоректно БНР
- ↑ Волгин, БНР и дезинформацията: защо това трябва да спре веднага // Дойче веле. Посетен на 12 април 2022 г.
- ↑ БНР следи предаванията на Волгин за нарушения // Дневник. 11 април 2022.
- ↑ Пендачанска подаде оставка от Обществения съвет на държавното радио заради Волгин // Дневник. 10 април 2022.
- ↑ Съвет за електронни медии. Доклад за наблюдение на предаването „Политическо некоректно“ // cem.bg. 2023-03-20. Посетен на 2023-04-05.
- ↑ Костова, Мария. СЕМ одобри доклади за извършено наблюдение на предавания по програма "Хоризонт" // Програма „Хоризонт“ на БНР. 2023-03-09. Посетен на 2023-04-05.
- ↑ Журналистът Петър Волгин втори в листата на "Възраждане" за евроизборите (видео), 16 април 2024.
- ↑ Петър Волгин - шампион по преференции от евроизборите, mediapool.bg, 11 юни 2024.
- ↑ „Петър Волгин за бебето си Теа: Сладка е!“, „24 часа“, 24 януари 2015.
- ↑ Иван Берберов, Александър Волгин се казва новороденото дете на известния журналист, Bulgaria On Air, 23 ноември 2017.
- ↑ Митко Новков, „Медията никога не стига“, рец. във в. „Култура“, бр. 46, 17 ноември 2000 г.
- ↑ Георги Цанков, „Стратегията на лъжепророците“, рец. във в. „Литературен форум“, бр. 1 (442), 9 януари 2001 г.
- ↑ Откъс от Радикална еврейска енциклопедия на сайта на издателство Изток-Запад.
- ↑ Откъс от Радикална еврейска енциклопедия, e-vestnik.bg, 29 януари 2013 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Статии
- „Свободният дух“, в. „Култура“, бр. 36, 11 октомври 2002 г.
- „Крахът на пазарната утопия“, в. „Преса“, бр. 100 (451) от 11 април 2013 г.
- „Търси се истинската левица“, в. „Преса“, бр. 114 (465) от 25 април 2013 г.
- „1 процент забогатели от прехода срещу 99 процента опропастени от него“ Архив на оригинала от 2016-01-21 в Wayback Machine., в. „Земя“, 20 май 2013 г.
- „В защита на държавата“, Offnews.bg, 4 юни 2013 г.
- „Голямата протестърска измама“, в. „Земя“, 9 септември 2013 г.
- Интервюта
- „Лица в ухото“, Христо Буцев и Борислав Борисов разговарят с Петър Волгин, в. „Култура“, бр. 18, 7 май 1999 г.
- „Петър Волгин – журналистът картезианец“, Копринка Червенкова и Митко Новков разговарят с Петър Волгин, в. „Култура“, бр. 6 (2533), 13 февруари 2009 г.
- „Петър Волгин: Агресията в ефира се диктува от водещия“, интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 25 септември 2009 г.
- „Петър Волгин: Журналистиката е меч, който използваме за трошене на орехи“, интервю на Бистра Величкова, Offnews.bg, 7 февруари 2013 г.
- „Роден съм с пъпна връв около шията – Петър Волгин – радиожурналист“, сп. „9 месеца“, бр. 96
- За него
- Албена Драганова, „Петър Волгин от малък не се подчинявал на нищо“ Архив на оригинала от 2020-10-18 в Wayback Machine., в. „Сега“, 24 март 2001 г.
- Зорница Веселинова, „Те го познават отблизо“, в. „Новинар“, 18 август 2001 г.
|
