Петър Станков
| Петър Станков | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1923 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия Софийски университет |
Петър Станков е български юрист[1] и общественик, деец на Македонските братства.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Станков е роден на 29 юни 1873 година в Тетово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1893 година завършва с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] В 1895 година завършва Юридическия отдел на Висшето училище в София.[3] Участва в дейността на Македонската организация и е делегат на нейния пръв конгрес в 1895 година.[4]
Работи като съдия в окръжния съд в Плевен към 1902 година.[5] По-късно е прокурор в софийския окръжен съд.[6]
Представител е на Тетовско-Гостиварското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[7] Участва като делегат от братството в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
- ↑ Висшето училище в София. Юридически отдел - випуск 1895 // Лалю Метев. Посетен на 27 ноември 2021 г.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 41.
- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 469.
- ↑ Митаков, Васил. Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов. София, Труд, 2002. ISBN 9545282932. с. 19.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
