Направо към съдържанието

Плячкосване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Грабители, опитващи се да влязат в магазин за велосипеди в Северен Лондон по време на безредиците в Англия от 2011 г.

Плячкосване, също разграбване или мародерство, е безразборното вземане на стоки чрез сила като част от военна или политическа победа или по време на бедствие, като например война,[1] природно бедствие (при което изпълнителната власт е временно неефективна)[2] или бунтове.[3] Терминът се използва и в по-широк смисъл за описване на големи случаи на кражба или присвояване на частни или публични активи от правителства.[4]

Във въоръжените конфликти, плячкосването е забранено от международното право и представлява военно престъпление.[5]

Типове плячкосване

[редактиране | редактиране на кода]

Във въоръжените конфликти

[редактиране | редактиране на кода]
Разграбването и плячкосването на Мехелен от испански войски, предвождани от Фернандо Алварес де Толедо, 2 октомври 1572 г.
Американски войници плячкосват обувки в Сан Франциско по време на пожара, избухнал след земетресението от 1906 г.

Плячкосването от страна на победоносната армия по време на война е често срещана практика в историята. При пехотинците, това се е считало като добавка към иначе оскъдните им доходи[6] и част от празнуването на победата. На по-високо ниво, гордото показване на плячката е било интегрална част от римския триумф, а Чингис хан казва, че най-голямото щастие е „да победиш врага си... и да го лишиш от богатството му“.[7]

Във военното дело по времето на древността, плячките от войната включват и победеното население, което често бива поробвано. Жените и децата често биват абсорбирани в населението на победоносната държава.[8][9] В досъвременните общества, обекти направени от ценни метали са предпочитана цел на военното плячкосване, основно поради тяхната лесна преносимост. В много случаи такива грабежи представляват възможност да се набавят съкровища, когато иначе не могат да бъдат набавени. След 18 век произведенията на изкуството започва да става все по-популярна мишена сред мародерите. През Втората световна война Нацистка Германия се ангажира с едромащабно и организирано плячкосване на произведения на изкуството.[10][11]

Плячкосването, комбинирано със слаба военна дисциплина, понякога води армията до провал. В други случаи, плячката финансира по-нататъшни победи.[12] Не всички мародери във военно време са победители. Разграбването на района около Висла от отстъпващите защитници през 1915 г.[13] е сред факторите, подкопаващи лоялността на Полша през Първата световна война. Местните жители също могат да се възползват от нарушаването на реда, за да мародерстват частни и публични собствености, което се случва с Националния музей на Ирак в хода на Войната в Ирак през 2003 г.[14] Лев Толстой описва в своя роман Война и мир масово мародерство от страна на гражданите на Москва преди войските на Наполеон да са стигнали града.

Забрана от международното право

[редактиране | редактиране на кода]

Във въоръжените конфликти, плячкосването е забранено както от международното право, така и от международен договор.[5] Хагските конвенции от 1899 и 1907 г. (модифицирани през 1954 г.) задължават военните сили не само да избягват унищожаването на вражеска собственост, но и да ѝ предоставят защита.[15] Член 8 от Римския статут на Международния криминален съд гласи, че в международното военно дело, „плячкосването на град или място, дори да е завзето с бой“ е военно престъпление.[5] Четвъртата Женевска конвенция от 1949 г. също изрично забранява плячкосването на гражданска собственост по време на война.[16] След края на Втората световна война множество военни лица са осъдени за мародерство. В Международния наказателен трибунал за бивша Югославия няколко души също са осъдени за плячкосване.[5]

Археологически грабежи

[редактиране | редактиране на кода]

Терминът „плячкосване“ понякога се използва и във връзка с древни предмети, които биват изземвани от държави чрез неупълномощени лица, били те местни жители, нарушаващи закони в търсене на парична изгода, или чужди нации, които обикновено имат по-голям интерес в престижа или научните открития. Пример за това е ограбването на египетски гробници, които биват транспортирани към музеи в Европа.[17] Други примери включват обелиските на фараон Аменхотеп II и Птолемей IX. Дали това представлява плячкосване е обект на спорове, като някои страни посочват, че европейците обикновено са имали позволение от някакъв вид и че много от съкровищата нямаше да бъдат открити въобще, ако европейците не са били финансирали и организирали експедиции и разкопки. Много от тези антики вече са върнати в своята страна на произход доброволно.

В края на Втората световна война, Съветският съюз, като победител, създава цели подразделения от чиновници, които се занимават с трофеите като част от Главното трофейно управление на СССР (на руски: Главное трофейное управление СССР). СССР официално се отказва от военни репарации и решава да не участва в подялбата на златния запас и банковите авоари на Третия райх, но предпочита да прибере всички трофеи, които попаднат в негов достъп. Държавните трофеи се транспортират с 400 хиляди вагона и включват 2885 завода, 96 електростанции, 1 милион 335 хиляди глави добитък, 2,3 милиона тона зърно, 1 милион тона картофи и зеленчуци, по 0,5 милиона тона мазнини и захар.[18]

Обект на подобна дейност е в това число и Съветската окупационна зона в Германия, както и земи, които е предстояло да бъдат върнати на Полша. Те изпращат ценно промишлено оборудване, инфраструктура и цели заводи в Съветския съюз.[19][20]

Мерки срещу плячкосване след бедствия

[редактиране | редактиране на кода]

По време на бедствие, полицията и военните могат понякога да са неспособни да предотвратят плячкосване, когато са затрупани с хуманитарни или военни задължения или не могат да бъдат извикани поради повредена комуникационна инфраструктура. Особено по време на природни бедствия, някои хора се чувстват принудени да вземат това, което не е тяхно, за да оцелеят. Как да се отговаря на това и къде лежи чертата между нужното и ненужното плячкосване, често представлява дилема за правителствата.[21] В други случаи, плячкосването може да бъде толерирано или дори подкрепяно от правителства, поради политически или други причини.

  1. Baghdad protests over looting // BBC News. BBC, 12 април 2003.
  2. World: Americas Looting frenzy in quake city // BBC News, 28 януари 1999.
  3. Argentine president resigns // BBC News, 21 декември 2001.
  4. Definition of the word loot // Dictionary.com. Dictionary.com, LLC, 2010.
  5. а б в г Rule 52. Pillage is prohibited, Customary IHL Database, International Committee of the Red Cross (ICRC)/Cambridge University Press.
  6. Hsi-sheng Chi, Warlord politics in China, 1916 – 1928, Stanford University Press, 1976, ISBN 0-8047-0894-0, с. 93
  7. Henry Hoyle Howorth History of the Mongols from the 9th to the 19th Century: Part 1 the Mongols Proper and the Kalmyks, Cosimo Inc. 2008.
  8. John K. Thorton, African Background in American Colonization, in The Cambridge economic history of the United States, Stanley L. Engerman, Robert E. Gallman (ed.), Cambridge University Press, 1996, ISBN 0-521-39442-2, с. 87.
  9. Sir John Bagot Glubb, The Empire of the Arabs, Hodder and Stoughton, 1963, с. 283.
  10. J. R. Kudelski, Tajemnice nazistowskiej grabieży polskich zbiorów sztuki, Warszawa 2004.
  11. Nazi loot claim 'compelling' // BBC News. 2 октомври 2002.
  12. Wayne H. Bowen, The History of Saudi Arabia, Greenwood Publishing Group, 2008, с. 73. ISBN 0-313-34012-9
  13. Andrzej Garlicki, Z dziejów Drugiej Rzeczypospolitej, Wydawnictwa Szkolne i Pedagogiczne, 1986, ISBN 83-02-02245-4, с. 147
  14. STEVEN LEE MYERS, Iraq Museum Reopens Six Years After Looting, New York Times, 23 февруари 2009
  15. Barbara T. Hoffman, Art and Cultural Heritage: Law, Policy, and Practice, Cambridge University Press, 2006, с. 57. ISBN 0-521-85764-3
  16. E. Lauterpacht, C. J. Greenwood, Marc Weller, The Kuwait Crisis: Basic Documents, Cambridge University Press, 1991, с. 154. ISBN 0-521-46308-4
  17. Egypt's Antiquities Chief Combines Passion, Clout to Protect Artifacts // National Geographic News, 24 октормври 2006.
  18. ЕВТУШЕНКО ЮЛИЯ ВИКТОРОВНА. МАРОДЕРСТВО ВО ВТОРОЙ МИРОВОЙ ВОЙНЕ (1939-1945 ГГ.) // Донецкий национальный университет.
  19. MIĘDZY MODERNIZACJĄ A MARNOTRAWSTWEM // Institute of National Remembrance. Архивиран от оригинала на 2005-03-21. Посетен на 2018-05-12.
  20. ARMIA CZERWONA NA DOLNYM ŚLĄSKU // Institute of National Remembrance. Архивиран от оригинала на 2005-03-21. Посетен на 2018-05-12.
  21. Indonesian food minister tolerates looting // BBC News, 21 юли 1998. Посетен на 11 май 2010.