Направо към съдържанието

Препинателни знаци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
.

Пунктуация

апостроф ( или ' )
дефис ()
въпросителен знак ( ? )
двоеточие ( : )
запетая ( , )
кавички ( „ “ )
многоточие ( , ... )
наклонена черта ( / )
скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >)
тире ( , , , )
точка ( . )
точка и запетая ( ; )
удивителен знак ( ! )

Разделяне на думи

интервали ( ) () ()
interpunct ( · )

Обща типография

амперсанд ( & )
вертикална черта ( |, ¦ )
знакът @ ( @ )
знак за номер ( )
знак за параграф ( § )
долна черта ( _ )
процент и свързани знаци
( %, ‰, ‱ )
обратна наклонена черта ( \ )
тилда ( ~ )
звездичка ( * )
обел (÷)
обелиск ( ) ( )
градус ( ° )
прим ( )

Препинателните (пунктуационните) знаци, наречени още знаците на/от/за пунктуацията, са особен вид писмени знакове, част от графичната система на всеки език. Те са графично средство за отразяване на синтактичното и интонационно-смисловото разчленяване на устната реч (говоримия език) при нейното писмено представяне. Основните препинателни знаци в българската писмена система са десет: точка (.), запетая (,), въпросителна (?), удивителна (!), многоточие (…), точка и запетая (;), двоеточие (:), тирета – два вида: дълга чертица (–) и дефис (-), кавички („…”) и скоби – главно кръгли скоби (), но има и квадратни ([ ]), фигурни (къдрави) ({ }), ъглести (< >). По-рядко се използват и ред други знаци, несвързани пряко с разчленяването на устната реч.

Важно е да се знае и да се има предвид (както при писане, така и при проверка, контрол и оценка на написаното), че съществуват както абсолютно задължителни, достатъчно ясно и строго дефинирани правила за употреба на препинателните знаци, така и условия, предпоставки и възможности за избор, отразяващи идеята на автора (на пишещия) за смисъла, съдържанието и за интонационното членение на текста. Успешна творческа употреба на препинателните знаци е възможна само върху основата на пълно овладяване и строго спазване на задължителните пунктуационни правила.

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Речник за правоговор, правопис и пунктуация, С. 1998