Направо към съдържанието

Тире

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пунктуация

апостроф ( или ' )
дефис ()
въпросителен знак ( ? )
двоеточие ( : )
запетая ( , )
кавички (   )
многоточие ( , ... )
наклонена черта ( / )
скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >)
тире ( , , , )
точка ( . )
точка и запетая ( ; )
удивителен знак ( ! )

Разделяне на думи

интервали ( ) () ()
interpunct ( · )

Обща типография

амперсанд ( & )
вертикална черта ( |, ¦ )
знакът @ ( @ )
знак за номер ( )
знак за параграф ( § )
долна черта ( _ )
процент и свързани знаци
( %, ‰, ‱ )
обратна наклонена черта ( \ )
тилда ( ~ )
звездичка ( * )
обел (÷)
обелиск ( ) ( )
градус ( ° )
прим ( )

Тирето (дългата чертица) е пунктуационен знак за по-силно синтактично отделяне на словосъчетания и изречения в сравнение със запетаята. Често тире погрешно се нарича късото тире – дефисът. Знакът за тире е „–“ или „—“.[източник? (Поискан преди 113 дни)] От двете му страни (или след него, когато бележи пряка реч) се оставя празно място (интервал).

Употреба в българския език

[редактиране | редактиране на кода]

В българския език в течение на известно време съществува правило, според което в определени случаи (когато тирето има т.нар. идеографска, а не пунктуационна функция) интервали около тирето не се оставят,[1] но в Официалния правописен речник на българския език от 2012 г. тези изключения отпадат – тирето винаги се огражда с интервали.[2]

Пунктуационни и непунктуационни правила

[редактиране | редактиране на кода]
  • Тире се поставя след обобщаваща дума или израз, които въвеждат еднородни части (при изброяване). Например: Ще се подготвя добре за изпита – ще прочета граматиката, помощните тетрадки и дори четивото за любопитни.
  • Тире се пише между две подчинително свързани изречения, при което второто пояснява значението на първото или изразява причинно-следствени отношения. Например: • Прибрах се рано – утре ми предстоеше изпит.
    Ще те взема с мен – стига да искаш.
  • Тире се поставя между две изречения, при което второто се присъединява или противопоставя на първото. Например:
    Трябва да се подготвиш – дори и да те мързи.
  • Тире се пише за да се подчертаят думи, които стоят в края на изречението, обикновено обстоятелства. Например:
    И отново рикшата се скиташе по улицата – този път към хотела.
  • С тирета се отделят обособени части в изречението.[3] Например:
    Продават се камъни – имитация на перли.
    Полковник Михайлов – доцент по Антенно-фидерни устройства[4]
    Ръцете му – големи и силни – нежно я прегърнаха.
  • С тирета се отделят вметнати изрази в изречението.[5] Например:
    Честно казано – не знам как да постъпя.
    Той – никой не подозираше какво ще стане – изведнъж се ядоса.
    В близост до самото пристанище – от друга страна, се намират останките на стария град.
  • Тире се поставя за означаване на пропуснати части на изречението:[6]
    • в елиптични (непълни) изречения на мястото на изпусната част, която се подразбира. Например:
      Иван обича математиката, Боян – не.
      • Всеки с интересите си: аз – на море, ти – на планина, той – на екскурзия.
      • Техниката – в помощ на човека.
    • за отделяне на уточнения, допълнителни сведения или пояснения. Например:
      Висше образование – магистърска степен.
  • Тире се пише при обобщаващи изрази:[7]
    • за отделяне на изброяване след обобщаващи думи или изрази. Например:
      Фондацията поддържа интернет страница за лично творчество – поезия, есета, разкази, картини, музика, фотография, преводи, колажи.
    • за отделяне на обобщения и заключения от предхождащи, конкретизиращи ги еднородни части или изречения. Например: Слънцето се поусмихна, повя южен вятър – природата започна да се събужда.
    • за отделяне на част от изречение или на просто изречение в състава на сложното, обобщени с показателно местоимение или с частицата „ето“. Например:
      Любовта – това е всичко, от което се нуждаем.
  • Тире се пише при цитиране за отделяне на пояснителен авторов текст:[8]
    • след цитата. Например: „Не мога да повярвам!“ – каза той.
    • между части на цитираното изречение. Например:
      „Проблемът за свободата – отбелязва авторът – може да се разглежда в различни аспекти.“
    • между две отделни изречения от цитата. Например:
      „През моя дълъг писателски живот имах и радости, и страдания – споделя Вазов. – Първите бяха къси, скоропреходни, вторите бяха по-големи...“
  • Тире се пише при пряка реч:
    • за отделяне на пояснителен авторов текст. Например:[9]
      – Каква дълга нощ! – прозина се Игнатий и се прекръсти.
      – Всяко лято – засмя се той – на море. Нека ми е зле!
      – Ти плачеш, а? – кресна той. – Знам защо плачеш... Вън!
    • за отделяне на репликите на участниците в диалог. Например:[10]
      – В Америка ходили ли сте?
      – Не, не съм ходил.
  • Тире се използва за означаване на рубрики, когато са разположени на нов ред и не са номерирани. Например:[10] Анотации се поместват:
    – в каталозите на издателствата;
    – в рубрики за нови книги на вестници и списания;
    – към отпечатана книга.
  • При означаване на период от време се пише тире.[10] Например:
    Иван Вазов (9.VII.1850 – 22.IX.1921) е най-видният български писател и поет през XIX – XX век.
    • Над 70 милиона войници, от които 60 милиона европейци, са мобилизирани в Първата световна война (1914 – 1918). България участва в Сръбската кампания (14 октомври – декември 1915), на Солунския фронт (27 октомври 1915 – ноември 1918) и в Румънската кампания (1 септември 1916 – януари 1917)
    .
  • С тире се свързват числа при означаване на приблизителност или последователност на величини.[10] Например: Жълтъкът съдържа 15 – 16 % белтъчини.
    Необходими са 5 – 6 – 10 опита за получаване на верен резултат.
  • С тире се означават отношения между понятия, когато е пропуснат съюзът между тях, включително при имена на научни понятия (теории, закони, методи, специфични термини), събития, договори и др. чрез свързване на имената на авторите им. Например:[10] теория на Маркс – Енгелс – Ленин[11]; хипотези на Кант – Лаплас[12]; закон на Бойл – Мариот; метод на Нютон – Рафсон; уравнения на Коши – Риман; неравенство на Коши – Буняковски – Шварц; теорема на Питагор; преобразование на Лаплас – Карсон; интеграл на Фурие – Мелин; константа на Ойлер – Маскерони; мач България – Германия; двубой КаспаровКарпов; война Русия – Турция; пакт „Молотов – Рибентроп“; опозиция родно – чуждо; взаимодействие личност – култура; противопоставянето любов – омраза; отношения учител – ученик; проблема человек – общество – природа.
  • Тире се използва за означаване на интервал или отношение между обекти в пространството, когато е налице пропускане на съюз или предлог:[10]

Употреба на тире или запетая

[редактиране | редактиране на кода]

Тире или запетая се пише в следните случаи:[7]

  • след края на изброяване, разположено между останалите части на изречение с обобщаващи думи или изрази. Например:
    Допреди няколко десетилетия се разискваше въпросът кой от трите вида – орангутанът, горилата или шимпанзето – е предшественик на човека.
    Пчелните продукти с хранително-лечебни свойства – пчелното млечице и пчелният прашец, имат общоукрепващо действие.
  • пред изрази, въведени със съчетания като „и то“, когато въвеждат присъединителна конструкция. Пример: Шофьор се опита да подкупи полицай – и то с фалшиви пари. Твърди, че е успял, и то през деня.

Типографска практика

[редактиране | редактиране на кода]

Обичайната българска типографска практика е тирето да е със средна дължина („–“, n-dash по английската терминология или „ен-тире“).[източник? (Поискан преди 114 дни)][13][недостатъчно източници (Повече източници са поискани преди 114 дни)] Чрез IT-технологиите обаче в България навлезе практиката вместо ен-тире понякога да се ползва ем-тире („—“, m-dash).[източник? (Поискан преди 114 дни)] То изглежда по-дълго със задължителните за българския правопис интервали от двете му страни (в английската типография m-dash обикновено е без интервали), но въпреки това то също се използва в български текстове.

Службата за публикации на Европейския съюз издава „Междуинституционално ръководство за изготвяне на публикациите“, където – за официалните публикации на ЕС на български език – се нормира употребата на ем-тире вместо ен-тире.[14]

В уникод знакът „–“ (ен-тире) има код U+2013 (Alt + 0150).

В уникод знакът „—“ (ем-тире) има код U+2014 (Alt + 0151).

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Принципи и правила на правописа и пунктуацията в българския език, 2002, ИБЕ/БАН, „Хейзъл“
  2. Официален правописен речник на българския език, БАН, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, изд. „Просвета – София“ АД, 2012 г.
  3. Правилата за правопис и пунктуация. Тире при обособени части, Берон – Официален правописен речник онлайн. МОН, ИБЕ към БАН, ISSN 3033-078.
  4. Когато обособената част е разположена на отделен ред, тя не се отделя с тире:
    Стефан Куманов
    експерт в отдел „Реклама и продажби“
  5. Правилата за правопис и пунктуация. Тире при вметнати части, Берон – Официален правописен речник онлайн. МОН, ИБЕ към БАН, ISSN 3033-078.
  6. Правилата за правопис и пунктуация. Тире за означаване на пропуснати изрази, Берон – Официален правописен речник онлайн. МОН, ИБЕ към БАН, ISSN 3033-078.
  7. 1 2 Правилата за правопис и пунктуация. Тире при обобщаващи изрази, Берон – Официален правописен речник онлайн. МОН, ИБЕ към БАН, ISSN 3033-078.
  8. Правилата за правопис и пунктуация. Тире при цитиране, Берон – Официален правописен речник онлайн. МОН, ИБЕ към БАН, ISSN 3033-078.
  9. Правилата за правопис и пунктуация. Тире при пряка реч, Берон – Официален правописен речник онлайн. МОН, ИБЕ към БАН, ISSN 3033-078.
  10. 1 2 3 4 5 6 Правилата за правопис и пунктуация. Непунктуационна употреба на тирето, Берон – Официален правописен речник онлайн. МОН, ИБЕ към БАН, ISSN 3033-078.
  11. Речник на думите в българския език – комунѝзъм, Тълковен, синонимен, етимологичен, двупосочен Английско-Български речник
  12. Цветан Георгиев – Слънчевата система – една повредена система?*, АСТРОНОМИЯ, сп. „Природа“, бр. 4, 2015 г.
  13. Речник за правоговор, правопис и пунктуация, С. 1998, „Атлантис КЛ“
  14. 10.1.8. Тире - Междуинституционално ръководство за изготвяне на публикациите - Publications Office of the EU // (на български)