Тире

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

п  б  р

Пунктуация

апостроф ( или ' )
дефис ()
въпросителен знак ( ? )
двоеточие ( : )
запетая ( , )
кавички ( „ “ )
многоточие ( , ... )
наклонена черта ( / )
скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >)
тире ( , , , )
точка ( . )
точка и запетая ( ; )
удивителен знак ( ! )

Разделяне на думи

интервали ( ) () ()
interpunct ( · )

Обща типография

амперсанд ( & )
вертикална черта ( |, ¦ )
знакът @ ( @ )
знак за номер ( )
знак за параграф ( § )
долна черта ( _ )
процент и свързани знаци
( %, ‰, )
обратна наклонена черта ( \ )
тилда ( ~ )
звездичка ( * )
кръст ( ) ( )
градус ( ° )
прим ( )

Тирето (дългата чертица) е пунктуационен знак за по-силно синтактично отделяне на словосъчетания и изречения в сравнение със запетаята. Често тире погрешно се нарича късото тире – дефисът. Знакът за тире е „–“ или „—“. От двете му страни (или след него, когато бележи пряка реч) винаги се оставя празно място (интервал).

Употреба в българския език[редактиране | редактиране на кода]

В българския език в течение на известно време съществува правило, според което в определени случаи (когато тирета има т.нар. идеографска, а не пунктуационна функция) интервали не се оставят[1], но в Официален правописен речник на българския език от 2012 г. тези изключения отпадат.[2]

Пунктуационни правила[редактиране | редактиране на кода]

  • Тире се поставя след обобщаваща дума или израз, които въвеждат еднородни части (при изброяване). Например: Ще се подготвя добре за изпита – ще прочета граматиката, помощните тетрадки и дори четивото за любопитни.
  • Тире се поставя между две подчинително свързани изречения, при което второто пояснява значението на първото или изразява причинно-следствени отношения. Например: Прибрах се рано – утре ми предстоеше изпит.
  • Тире се поставя между две изречения, при което второто се присъединява или противопоставя на първото. Например: Трябва да се подготвиш – дори и да те мързи.
  • С тирета се отделят обособени и вметнати части. Например: Той – никой не подозираше какво ще стане – изведнъж се ядоса.Ръцете му – големи и силни – нежно я прегърнаха.
  • Тире се поставя в елиптични (непълни) изречения на мястото на изпуснатата част. Например: Иван обича математиката, Боян – не.
  • С тире се означава пряката реч.

В следните случаи тирето има идеографска функция и според по-старите правила интервали не се оставят.[3]

  • При означаване на период от време се пише тире. Например: Атанас Христов Далчев (12.06.1904 – 17.01.1978) е сред най-видните български поети и преводачи на миналия век. • Над 70 милиона войници, от които 60 милиона европейци, са мобилизирани в Първата световна война (1914 – 1918).
  • С тире се свързват цифри при означаване на приблизителност или последователност на величини. Например: Жълтъкът съдържа 15 – 16% белтъчини. • Необходими са 5 – 6 – 10 опита за получаване на верен резултат.
  • С тире се свързват отношения между понятия, когато е пропуснат съюзът между тях, включително при имена на теории, договори и др. чрез свързване на имената на авторите им. Например: закон на Бойл – Мариот, опозиция родно – чуждо.

Типографска практика[редактиране | редактиране на кода]

Обичайната българска типографска практика е тирето да е със средна дължина[4] („–“, n-dash по английската терминология или „ен-тире“). Чрез IT-технологиите обаче в България навлезе практиката[5] вместо ен-тире понякога да се ползва ем-тире („—“, m-dash). То изглежда по-дълго със задължителните за българския правопис интервали от двете му страни (в английската типография m-dash обикновено е без интервали)[6], но въпреки това то също се използва в български текстове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Принципи и правила на правописа и пунктуацията в българския език, 2002, ИБЕ/БАН, „Хейзъл“, стр. 96
  2. Официален правописен речник на българския език, БАН, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, изд. „Просвета – София“ АД, 2012 г.
  3. Принципи и правила на правописа и пунктуацията в българския език, 2002, ИБЕ/БАН, „Хейзъл“, стр. 83
  4. Речник за правоговор, правопис и пунктуация, С. 1998, „Атлантис КЛ“
  5. Принципи и правила на правописа и пунктуацията в българския език, 2002, ИБЕ/БАН, „Хейзъл“
  6. Статия за тирето в Wikipedia

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]