Обособени части в изречението
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Обособени части са второстепенни части на изречението, които имат относителна смислова самостоятелност и са отделени интонационно и пунктуационно.
Обособяване[редактиране | редактиране на кода]
Обособените части често се въвеждат с причастие, обръщане на словореда или преместване на определителния член.
Пример: Изплашено, кучето се скри под леглото. Обособената част тук е изплашено. Тя изпълнява службата на обстоятелствено пояснение.
Обособяват се само второстепенните части (допълнение, обстоятелствено пояснение, определение, приложение, сказуемно определение).
Допълненията се обособяват рядко, и то само непреките допълнения. Пример (от Йордан Йовков):
- Нищо друго не виждаха, освен някоя подплашена сърна.
Определенията на местоименията задължително се обособяват:
- Те, уморени и ядосани, едвам вървяха.
Задпоставените съгласувани определения се обособяват:
- Скрих се зад дърветата, свежи и разлистени.
Могат да се обособяват приложения:
- Георгиев, новият учител, влезе в час.
Приложенията на местоименията задължително се обособяват:
- Той, приятелят от детинство, не ми повярва.
Когато едно обстоятелствено пояснение уточнява друго, второто обстоятелствено пояснение често се обособява:
- Там, в отдалечената къща, той намира покой и хармония.
Правопис[редактиране | редактиране на кода]
Обособените части винаги се отделят със запетая, тире или скоби.