Провадийско македонско благотворително братство
| Провадийско македонско благотворително братство | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна и революционна организация |
| Основатели | Рафаил Столев (пръв) |
| Основана | 1895 година |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Провадия |
| Езици | български |
Провадийското македонско дружество е местно дружество на Македоно-одринската организация в град Провадия, Княжество България,[1] по-късно част от Съюза на македонските емигрантски организации.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
На Първия македонски конгрес, провел се в София на 19 – 28 март 1895 година, е основана Македонската организация, която бързо започва да образува клонове в цялата страна. Дружеството в Провадия е основано през пролетта на 1895 година. Пръв председател е Рафаил Столев от Вратница, Тетовско.[1]
Дружеството участва активно в дейността на Организацията. На Втория конгрес от 3 до 16 декември 1895 година делегат е Илия Стоилов,[3] на Петия конгрес от 26 до 29 юли 1898 година делегат е Никола Мушмов,[4] на Шестия конгрес от 1 до 5 май 1899 година делегат е Григор Гърличков,[5] на Седмия конгрес от 30 юли до 5 август 1900 година делегати са Рафаил Столев и Стефан Въжаров[6] и на Осмия конгрес от 4 до 7 април 1901 година делегат е Атанас Мурджев.[7]
След Първата световна война дружеството е възстановено като благотворително братство, част от Съюза на македонските емигрантски организации.[2] Делегат от Провадия на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година е Л. Монов.[8] На 8 март 1925 година са събрани от Нишо Ставрев общо 23 души, които поставят началото на братството. В настоятелството влизат П. Капричев (председател), К. Андреев (подпредседател), Б. Аргиров (секретар), а Г. попов и Н. Ставрев са съветници. Председател на контролната комисия е А. Темелков. По-късно е избрано ново ръководство с председател Григор Иванов Янев, подпредседател е Никола Лазаров Лочев, Сребро Попов Христов е секретар, Борис Иванов Аргиров е касиер, Димитър Кузманов Димитров, Добри Георгиев Попов и Коста Попнацев са съветници. В контролната комисия влизат Коста Андреев Костов (председател), Васил Стефанов Калешев и Александр Нед. Аврамов са членове.[9]
В средата на 1925 година се основава и Младежко македонско благотворително просветно дружество „Александър Протогеров“ с настоятелство Коста Аргиров (председател), Андрей Костов (подпредседател), Крум Капричев (секретар), Сребро Попов (касиер). А в контролната комисия влизат Добри Попов, Деко Романов и Димитър Аргиров.[10]
На 31 декември 1925 година е избрано настоятелство на братството в състав Петър Капричев (председател), Коста Андреев (подпредседател), Борис Аргиров (секретар касиер), а съветници са д-р Бързицов, Ламбо Ставрев и Георги Попов.[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Генадиев, Генади, Ангел Ангелов. Организиране на варненските бежанци в дружества, комитети и братства, връзки и взаимоотношения с върховния комитет (1878 - 1912 г.) // Бежанците от Македония във Варна (сборник - I част). Варна, Спомоществовател: „Фондация Българи от Македония“, 2009. с. 50.
- ↑ а б „Погромът над бежанските организации на българите от Македония“, Съюз на македонските организации, 2009 г., архив на оригинала от 28 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101128131633/http://podkrepa.net/media/broshuran2.pdf, посетен на 10 май 2010
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 128.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 134.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 543 – 544.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (134). София, СМЕО, 6 ноември 1925. с. 3.
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (153). София, СМЕО, 2 април 1926. с. 3.
