Рада Панчовска
| Рада Панчовска | |
| българска поетеса, преводачка и издателка | |
 Рада Панчовска през 2019 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Софийски университет |
| Литература | |
| Период | 1980 – 2022 |
| Жанрове | стихотворение |
| Награди | Награда за цялостна дейност на СПБ[1] (2014) „Николай Кънчев“[2] (2018) |
Рада Стоянова Панчовска е българска поетеса, преводачка от испански език и издателка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 16 август 1949 г. в Оборище. Завършва гимназия в Панагюрище (1967) и българска филология с втора специалност руски език и факултативно испански в Софийския държавен университет (1973).
Работи във вестник „Оборище“ (Панагюрище) (1973), както и в Института за български език към БАН (1974–1977).
Дебютира с преводен разказ от Василий Шукшин във вестник „Студентска трибуна“ (№ 22–23, 1976) и със стихотворенията „Заслон“ и „Съвети“ във вестник „Литературен фронт“ (1976, № 10).
Член е на Сдружението на българските писатели и на Съюза на преводачите в България. Член-основател е на Свободно поетическо общество и на Асоциацията на испанистите в България.
Нейното издателство „Проксима-РП“, основано през 1999 г., е специализирано в представянето на български на едни от най-добрите поети от испаноезичния свят: Алфонсина Сторни („Поезия“), Густаво Адолфо Бекер („Рими и легенди“), Хосе Емилио Пачеко („Поезия“), Анхел Гинда („Алчен живот“), Рафаел Леон („Ла Консула“), Луис Росалес („Поезия“), Антонио Гамонеда („Поезия“), Луис Фелипе Виванко, („Поезия“), Хорхе Луис Борхес („Поетическа антология 1923–1977“) и много други, обикновено в превода на самата Рада Панчовска.
Умира на 27 април 2022 г. в София.[3]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Поетичният дебют на Рада Панчовска е в сборника „Смяна '81: поезия, белетристика, критика“ („Народна култура“, 1981).
Следват стихосбирките:
- „Всеки ден“, „Народна младеж“, 1984
- „На белия свят“, „Нов Златорог“, 1992
- „Кратки срещи“, „Литературен форум“, 1993
- „Убягващи впечатления“, „Свободно поетическо общество“, 1994
- „Аритмии“, „Иван Вазов“, 1996
- Приписка към антологията на съвременна испанска поезия „Гласове на жени“, „Свободно поетическо общество“, 1997
- „50 стихотворения“, „Издателско ателие Аб“, 1999
- „50 стихотворения: избрани стихотворения“ (двуезично – на български и испански – в сътрудничество с Мария Виктория Атенсия), „Стигмати“, 2001
- „Анонимният успех“, „Стигмати“, 2001
- „Обратно броене“, „Жанет 45“, 2007
- „Стени и мостове“[4], „Смол Стейшънс прес“, 2011
- „Космически елегии“[5], „Сонм“, 2018
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Награди на СПБ за 2014 г.
- ↑ Репортаж на БНР от Поетичния Никулден, на който на Рада Панчовска и Мирела Иванова е връчено отличието „Николай Кънчев“
- ↑ „Почина поетесата и преводачка Рада Панчовска“, impressio.dir.bg, 27 април 2022 г.
- ↑ Рецензия за „Стени и мостове“ във в. „Култура“
- ↑ Теофилов, Иван. Думи за Рада // в. "Култура". Декември 2019.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Рада Панчовска в Своден каталог НАБИС (Национален каталог на академичните библиотеки в България)
- Людмила Хр. Малинова, „Рада Панчовска“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Библиография на Рада Панчовска в „Goodreads“
- Рада Панчовска в „Литературен клуб“
- Стихотворения на Рада Панчовска в Slovo.bg
- Произведения на Рада Панчовска в
Моята библиотека - Отиде си поетесата и преводачка Рада Панчовска (журналистката Дарина Маринова разговаря с Тодорка Минева и Митко Новков)
|
