Рогозен
Рогозен | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 812 души[1] (15 март 2024 г.) 26,7 души/km² |
Землище | 30,436 km² |
Надм. височина | 125 m |
Пощ. код | 3360 |
Тел. код | 09169 |
МПС код | ВР |
ЕКАТТЕ | 62815 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Враца |
Община – кмет | Хайредин Тодор Тодоров (СДС, Партия на зелените, ДПС; 2011) |
Кметство – кмет | Рогозен Пламен Кюковски (ЗНС) |
Рогозен в Общомедия |
Ро̀гозен е село в Северозападна България. То се намира в община Хайредин, област Враца.
История
[редактиране | редактиране на кода]Относно произхода на името на селото въпросът е спорен, според едни източници то идва от факта, че по местата, където е разположено днешното село са живели в миналото много рогачи, а според други източници древните хора, населявали селото, са произвеждали много рогозки, използвани в миналото – „От летописите на селото“.
На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на колективизацията, в селото гласуват по-малко от половината избиратели.[2]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В Рогозен е открито най-голямото тракийско съкровище на територията на България: Рогозенското. Изложено е в Националния исторически музей.
В селото има кметство, читалище „Просвета“, начално училище „Кирил и Методий“, детска градина, библиотека, киносалон, младежки клуб, клуб на пенсионера, пет хранителни магазина, детски кът, четири питейни заведения, парк. По време на управлението на комунистическата партия в центъра на селото е изграден много голям и хубав площад с грандиозен за размерите на селото паметник на участници в РЕМС. В селото има построени две чешми за питейна изворна вода, която е много хубава.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът е третата неделя на юни.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Лейтенант Младен Калеев (1915 – 1952), български граничар
- Илия Беширов (1936 – 2007), български художник, роден в Рогозен
- Любомир Павлов (р. 1931), български политик
- Нинко Косашки (1925 – 1994), български военен историк, началник на Института за военна история
Други
[редактиране | редактиране на кода]Бивша конна база и селскостопанско летище. Някога там се е намирал и най-големият свинекомплекс на Балканския полуостров. Два язовира.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Фол, Александър и др. Тракийското съкровище от Рогозен. С., БАН, 1988.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 135.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Маргарита Тачева за Рогозенското съкровище в сп. „Археология“, 1987 г. Архив на оригинала от 2006-11-15 в Wayback Machine.
- Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000. Карта на с. Рогозен и региона
|