Рудолф III (Бургундия)
| Рудолф III | |
| крал на Бургундия (Арелат) | |
 | |
| Роден |
около 966 г.
|
|---|---|
| Починал | 6 септември 1032 г.
|
| Погребан | Лозана, Швейцария |
| Семейство | |
| Баща | Конрад III |
| Майка | Матилда Френска |
| Братя/сестри | Берта Бургундска Гизела Бургундска Герберга Бургундска |
| Други роднини | Хайнрих II (племенник) |
| Рудолф III в Общомедия | |
Рудолф III (на френски: Rodolphe III de Bourgogne, Le Pieux ou Le Fainéant, * 970, † 6 септември 1032) е от 993 до 1032 г. крал на Бургундия, последният представител на династията на Велфите на бургундския престол. Наричан е „Мързеливи“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на крал Конрад III († 993), крал на Бургундия и втората му съпруга Матилда Френска († 992), дъщеря на западнофранкския крал Луи IV и Герберга Саксонска.
Рудолф е брат на Герберга, Берта и Матилда и полубрат на Гизела. Сестра му Берта е омъжена за Робер II (крал на Франция). Сестра му Гизела е майка на източнофранкския германски крал Хайнрих II от Отоновата династия.
Рудолф, както баща му, е избран и коронован за крал в Лозана. От 993/994 г. Рудолф започва да управлява само от средна Рона до територията около Женевско езеро. Той не бил в състояние да усмири бунтуващите се против него благородници, които го побеждават във война. Само чрез помощта на Ото III и Аделхайд той възстановява отново своя кралски авторитет.
Рудолф е женен първо за Агилтруда. Тя умира бездетна през февруари 1011 г. На 28 юни 1011 г. той се жени за Ирмингарда. Още като годеник той и подарява град Виен със замъка Пипет, графствата Виен и Серморен и територии между Виен и Женевското езеро. Вторият му брак е след пет години също без деца.
Рудолф започнал като първи бургундски крал да раздава графства на епископи.
През февруари 1018 г. Рудолф признава Хайнрих за свой наследник в Майнц и му предава корона и скиптър.
Хайнрих умира през 1024 г. Към края на 1026 г. Рудолф определя за свой наследник на бургундския трон Конрад II от Салическата династия, който не му е роднина.
Рудолф умира на 6 септември 1032 г. и е погребан в катедралата Notre-Dame в Лозана.
През 1034 г. Бургундия влиза в състава на Свещената Римска империя. През 1038 г. император Конрад II издига своя син Хайнрих III за крал на Бургундия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Eduard Hlawitschka, Rudolf III. Lexikon des Mittelalters, Bd. 7, Sp. 1077.
- Hermann Kamp, Burgund. Geschichte und Kultur. München 2007, S. 37ff.
- Bernd Schneidmüller, Die Welfen. Herrschaft und Erinnerung (819 – 1252). Stuttgart 2000, S. 92 – 105.
- Stefan Weinfurter, Heinrich II. (1002 – 1024). Herrscher am Ende der Zeiten, Regensburg 1999, S. 220.
- Karl Ubl, Der kinderlose König. Ein Testfall für die Ausdifferenzierung des Politischen im 11. Jahrhundert, in: Historische Zeitschrift, Bd. 292 (2011) S. 323 – 363, hier: S. 331 – 335.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
