Направо към съдържанието

Самолетна катастрофа в Мюнхен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Самолетна катастрофа в Мюнхен
Кратки данни
Дата6 февруари 1958 г.
МястоМюнхен, Западна Германия
ПричинаНеизправност при излитане, падане на пистата
Самолет типAirspeed AS-57 Ambassador
АвиокомпанияBritish Airways
Кодово имеG-ALZU
МаршрутБелград (Югославия) – Манчестър (Англия)
Пътници38
Екипаж6
Загинали23
Оцелели21
48.1261° с. ш. 11.6778° и. д.
Местоположение в Германия
Самолетна катастрофа в Мюнхен в Общомедия

Самолетната катастрофа в Мюнхен се случва в Западна Германия на 6 февруари 1958 г.

В самолета е футболният отбор на Манчестър Юнайтед, наречен „Бебетата на Бъзби“, заедно с поддръжници и журналисти[1]. Загиват на място 20 от 38-те души в самолета. Ранените, някои в безсъзнание, са откарани в болница в Мюнхен, където още 3 души умират, което довежда до 23 жертви и 21 оцелели.

Отборът се връща от мач за КЕШ в Белград, СФР Югославия, където надделява над „Цървена звезда“, за да премине към полуфиналите на състезанието. Самолетът каца междинно в Мюнхен, за да зареди с гориво. След зареждането пилотите Джеймс Тайн и Кенет Раймънт 2 пъти отлагат излитането заради увеличеното налягане в левия двигател. Опасявайки се, че ще закъснеят прекалено много, капитан Тайн започва 3-ти опит за излитане. Вали сняг и в края на пистата се образува слой киша. Самолетът навлиза в кишата, хлъзга се и минава през ограда отвъд края на пистата, лявото крило се откъсва, след като удря къща. Страхувайки се, че самолетът може да избухне, Тайн започва да евакуира пътниците, вратарят Хари Грег на „Манчестър Юнайтед“ помага да се измъкнат оцелелите от останките.

Разследване от страна на властите на летищата в Западна Германия първоначално обвинява Тайн. По-късно е установено, че катастрофата е причинена от кишата на пистата, което забавя твърде много самолета, за да излети. Тайн е освободен през 1968 г., 10 години след инцидента.

Манчестър Юнайтед по това време се опитва да стане третият клуб, който печели три последователни титли в английската лига. Те са на шест точки зад лидерите на лигата Уулвърхямптън Уондърърс. Катастрофата не само спира амбициите им за титлата тази година, но и разрушава ядрото на това, което може да бъде едно от най-големите поколения играчи в английската история на футбола. Отнема 10 години, докато клубът се възстанови, като Бъзби възстановява отбора и печели европейската купа през 1968 г. с новото поколение „Бебета“.

Предистория

[редактиране | редактиране на кода]

През април 1955 г. УЕФА създава КЕШ, футболен турнир за клубовете шампиони на европейските нации, филиали на УЕФА, който да започне през сезон 1955/56.[2] Победителите в английската лига Челси обаче отказват да участват.[3] На следващия сезон английската лига е спечелена от Манчестър Юнайтед, воден от Мат Бъзби. Футболната лига отново отказва тяхното участие, но Бъзби и неговия шеф Харолд Хардман с помощта на председателя на футболната асоциация Стенли Роуз се обявяват за участие и Юнайтед става първият английски отбор, който играе в Европа.[4]

Отборът, известен като „Бебетата на Бъзби“ заради младостта си, стига до полуфиналите, където е надвит от бъдещия победител – Реал Мадрид. Спечелването на титлата на първа дивизия още през този сезон означава квалификация за турнира от 1957/58. Домакинските шампионатни срещи са в събота, а европейските мачове в средата на седмицата, така че въпреки че пътуването със самолет е рисковано, това е единственият избор, ако Юнайтед иска да участва.[5]

След като преодоляват Шамрок Роувърс и Дукла Прага в предварителния и първи кръг съответно, Юнайтед се изправя пред Цървена звезда Белград от Югославия за четвъртфиналите. След като ги побеждава с 2:1 на Олд Трафорд на 14 януари 1958 г., клубът трябва да пътува до Югославия за реванша на 5 февруари. На връщане от Прага в предишния кръг, мъглата над Англия не позволява на отбора да отлети обратно за Манчестър, така че те отлетяват до Амстердам, преди да вземат ферибота от Хоук Холанд до Харвич и след това влак до Манчестър.[6]

Нетърпелив да не пропусне мачовете на футболната лига и да не преживее трудно пътуването, клубът наема самолет от British Airways от Манчестър за Белград за далечния мач срещу Цървена звезда.[7] Мачът завършва 3:3, но това е достатъчно да изпрати Юнайтед на полуфиналите. Излитането от Белград е отложено с 1 час след като Джони Бери губи паспорта си, а самолетът пристига в Мюнхен за зареждане на гориво в 13:15 GMT.[8][9]

Сблъсъкът

[редактиране | редактиране на кода]

В 14:19 GMT от контролната кула в Мюнхен е съобщено, че самолетът е готов да излети и е дадено разрешение за излитане, изтичащо в 14:31 часа.[10] Раймънт отлага излитането, след като Тайн забелязва, че маншонът за налягането не е стабилен, когато самолетът достига пълна мощност и двигателят звучи странно, докато се ускорява.[11] Вторият опит е направен три минути по-късно, но се отказва след 40 секунди.[12] След втория провал пътниците се оттеглят в салона на летището. Тогава започва да вали сняг тежко и изглежда малко вероятно самолетът да излети. Дънкан Едуардс от Манчестър Юнайтед изпраща телеграма до ханджията си в Манчестър. Той пише: „Всички полети са отменени, летим утре, Дънкан.“[13]

Пътниците са призовани обратно в самолета 15 минути след като го напускат.[14]

Няколко от играчите не са уверени, че може да се проведе полетът, особено Били Уилън, който казва: „Това може да е смърт, но аз съм готов“. Други, включително Дънкан Едуардс, Томи Тейлър, Марк Джоунс, Еди Колман и Франк Суифт, се преместват в задната част на самолета, вярвайки, че е по-безопасно. След като всички са на борда, Тайн и Раймент стартират самолета в 14:56 ч.[15] В 14:59 часа те стигат до мястото за излитане на пистата, където получават разрешение да се подредят, готови за излитане.[16] На пистата провеждат окончателни проверки в пилотската кабина и в 15:02 часа им е казано, че разрешението им ще изтече в 15:04 ч. Пилотите се съгласяват да се опитат да излязат. В 15:03 те казват на контролната кула своето решение.

Раймънт премества напред бавно лоста за увеличаване оборотите на двигателя и освобождава спирачките, а самолетът започва да ускорява.

Самолетът се плъзга от края на пистата, разбива се в оградата около летището и по пътя преди да спре едното му крило се откъсва, тъй като се удря в къща, в която живее шестчленно семейство. Част от опашката на самолета е откъсната, преди лявата страна на пилотската кабина да удари дърво. Дясната страна на корпуса удря дървена колиба, в която има камион пълен с гуми и гориво, които експлодират.[17] 20 пътници загиват на борда, а 3 умират по-късно в болницата.

Когато вижда пламъците около пилотската кабина, Тайн се страхува, че самолетът ще експлодира и казва на екипажа си да се евакуира. Стюардесите Розмари Шевертън и Маргарет Белис са първите, които излизат през счупен авариен прозорец, следвани от Бил Роджърс.[18] Раймънт е затиснат на мястото си при смачкания фюзелаж и казва на Тайн да излезе без него.

Междувременно в кабината вратарят Хари Грег идва в съзнание, мислейки че е мъртъв.[19] Той чувства кръвта на лицето си и „не смее да постави ръката си, [той] смята, че върхът на главата му я няма като смачкано варено яйце“.[20] Той също успява да спаси някои пътници.

Жертви

[редактиране | редактиране на кода]

Екипаж

[редактиране | редактиране на кода]
  • Капитан Кенет Раймент – пилот. (Оцелява при катастрофата, но умира 5 седмици по-късно в болница, вследствие на раните си по главата)
  • Том Кейбъл – стюард в кабината

Футболисти

[редактиране | редактиране на кода]
Плоча на Олд Трафорд в памет на жертвите.
Мюнхенски часовник с часа на инцидента в югоизточната част на Олд Трафорд
служители
  • Уолтър Крикмър – клубен секретар
  • Том Къри – треньор
  • Бърт Уейли – главен треньор

Журналисти

[редактиране | редактиране на кода]
  • Алф Кларк, Manchester Evening Chronicle
  • Дони Дейвис, Manchester Guardian
  • Джордж Фалоус, Daily Herald
  • Том Джаксън, Manchester Evening News
  • Арчи Ледбрук, Daily Mirror
  • Хенри Роуз, Daily Express
  • Франк Суифт, News of the World (бивш вратар на Англия и Манчестър Сити, умира на път за болницата)
  • Ерик Томпсън, Daily Mail
други
  • Бела Миклош – пътнически агент
  • Уили Сатиноф – фен, близък приятел на Мат Бъзби

Оцелели

[редактиране | редактиране на кода]

Екипаж

[редактиране | редактиране на кода]
  • Маргарет Белис, стюардеса (починала 1998 г.)[21]
  • Розмари Шевертън, стюардеса
  • Джордж Роджърс, радио оператор (починал 1997 г.)
  • Капитан Джеймс Тайн, пилот (починал 1975 г.)[22]

Футболисти

[редактиране | редактиране на кода]
служители

Журналисти

[редактиране | редактиране на кода]
  • Тед Елиярд, Daily Mail телеграфист (починал 1964 г.)
  • Питър Хауърд, Daily Mail фотограф (починал 1996 г.)[31]
  • Франк Тейлър, News Chronicle репортер (починал 2002 г.)[32]
други
  • Вера Лукич, съпруга на югославски дипломат, и нейното бебе, Весна. Спасени са от вратаря Хари Грег. По това време, Вера Лукич е бременна със сина си Зоран.[33]
  • Елеанор Миклош, съпруга на Бела Миклош
  • Небойша Томашович, югославски дипломат (починал 2017 г.)[34]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Video: Britain Mourns. Soccer Champs Die In Plane Crash, 1958/02/10 (1958) // Universal Newsreel, 1958. Посетен на 20 февруари 2012.
  2. ↑ UEFA Champions League – History // UEFA. Посетен на 24 април 2011.
  3. ↑ White, p. 103
  4. ↑ White, p. 105
  5. ↑ Crick et al., p. 39
  6. ↑ Morrin, pp. 67 – 68
  7. ↑ Morrin, p. 77
  8. ↑ Morrin, p. 93
  9. ↑ White, p. 119
  10. ↑ Morrin, p. 97
  11. ↑ Morrin, p. 98
  12. ↑ Morrin, pp. 99 – 100
  13. ↑ Barnes et al., p. 16
  14. ↑ Morrin, p. 103
  15. ↑ Morrin, p. 107
  16. ↑ Morrin, pp. 107 – 108
  17. ↑ The Munich air disaster: a timeline // BBC Manchester, 19 март 2008. Посетен на 12 октомври 2008.
  18. ↑ Morrin, p. 115
  19. ↑ Morrin, p. 116
  20. ↑ White, p. 118.
  21. ↑ Stewardess who saved lives at Munich // Hounslow Chronicle. 5 февруари 2008. Посетен на 14 април 2013.
  22. ↑ Leroux, Marcus. Captain James Thain cleared of blame after the thawing of hostilities // The Times. London, 30 януари 2008. Посетен на 11 януари 2009.[неработеща препратка]
  23. ↑ Barnes et al., p. 66.
  24. ↑ Busby Babe loses battle against cancer // BBC News, 2 септември 1998. Посетен на 10 януари 2009.
  25. ↑ Busby Babe Bill Foulkes dies, aged 81 // BBC News, 25 ноември 2013. Посетен на 25 ноември 2013.
  26. ↑ Kenny Morgans: Ex-Man Utd player and Munich survivor dies // BBC Sport, 18 ноември 2012. Посетен на 18 ноември 2012.
  27. ↑ Busby Babe Albert Scanlon dies // Manchester Evening News. 22 декември 2009. Архивиран от оригинала на 2012-11-12. Посетен на 23 декември 2009.
  28. ↑ Busby Babe dies // BBC News, 7 март 1999. Посетен на 10 януари 2009.
  29. ↑ Wilson, Bill. Waiting for news from Munich // BBC News, 4 февруари 2008. Посетен на 10 януари 2009.
  30. ↑ 1969: Matt Busby retires from Man United // BBC News, 14 януари 2008. Посетен на 11 януари 2009.
  31. ↑ The Busby Babes. Посетен на 14 април 2015.
  32. ↑ Glanville, Brian. Obituary: Frank Taylor // The Guardian. London, 22 юли 2002. Посетен на 11 януари 2009.
  33. ↑ Gregg's 'greatest save' – Munich remembered // BBC News, 4 февруари 2008. Посетен на 7 октомври 2008.
  34. ↑ Bato Tomasevic obituary
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Munich air disaster в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Самолетна_катастрофа_в_Мюнхен&oldid=12398186“.