Свети Георги (Столът)
| „Свети Георги“ | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Столът |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Великотърновска |
| Архиерейско наместничество | Севлиевско |
| Изграждане | 1859 година |
| Статут | действащ храм |
„Свети Георги“ е възрожденски православен храм в севлиевското село Столът, България, част от Великотърновската епархия на Българската патриаршия.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е построена в 1859 година, след ферман на видинския валия Мохамед. В 1865 година до църквата е построена сграда, която е ползвана за хамбари, в които се събирала храната от населението. След това те са преградени и използвани за училище. Църковната камбанария е построена през 1908 година от майстор Бочо Василев и помощник Йонко Цочев.[1] В църквата „Свети Георги“ в Столът рисуват дебърските майстори Ненчо и Наум Илиеви. Зографите оставят надпис над един от южните прозорци: „Пріложіха, Колю Баичиувъ, Стойно Досюв, Авраамъ Петровъ, Денчо Петрув 1879 рукописаха Ненчу, ѝ, Наумъ Илїеви Дебралій“. В храма двамата рисуват стенописи на тавана и в прозоречните ниши. Забележителен е образът на Свети Роман Сладкопевец.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Църковно настоятелство при църква „Св. Георги“ – с. Столът, Габровско (1859-1944) // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 15 април 2023 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 262.
