Световен конгрес на украинците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Световен конгрес на украинците
Информация
АкронимиСКУ
Типмеждународна организация
Основана1967 г.;
преди 57 години
 (1967)
СедалищеТоронто, Канада
РъководителПавло Грод
Сайтukrainianworldcongress.org

Световният конгрес на украинцитеабревиатура: СКУ, на украински: Світовий Конґрес Українців, на английски: Ukrainian World Congress) е организация с нестопанска цел, безпартийна асоциация и международен координационен надзорен орган на украинските неправителствени организации в диаспората. Световният конгрес на украинците обединява 20 милиона украинци в 133 страни.[1]

Организацията е основана през 1967 г. в Ню Йорк под името „Световен конгрес на свободните украинци“ (Світовий Конґрес Вільних Українців, СКВУ). През 1993 г. се преименува на Световен конгрес на украинците.

Цели и задачи[редактиране | редактиране на кода]

Основните цели и задачи на СКУ са:

  1. да представлява интересите на украинците в диаспората;
  2. координира международните отношения на съставляващите го организации, които подкрепят и развиват украинската национална идентичност, дух, език, култура и наследство на украинците по света;
  3. да насърчава развитието на гражданското общество на украинците в техните страни на пребиваване и в същото време да засили положителното отношение към украинците и украинската държава;
  4. да защитава правата на украинците, независимо от местоживеенето им в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека.

Ръководители[редактиране | редактиране на кода]

Евген Чолий – президент на СКУ в периода от 2008 г. до 27 ноември 2018 г.
Павло Грод – президент на СКУ от 27 ноември 2018 г.

До 2008 г.:

  • Асколд Лозински – президент на СКУ;
  • Евген Чолий – първи вицепрезидент на СКУ;
  • Андрий Бигун – председател на Конференцията на украинските младежки организации през 2003–2006 г.;
  • Виктор Педенко – генерален секретар на СКУ.

От 2008 г.:

От 2013 г.:

  • Евген Чолий – президент (Канада);
  • Ярослава Хортяни – първи вицепрезидент (Унгария);
  • Орися Сушко – втори вицепрезидент (Канада);
  • Петро Щик – трети вицепрезидент (Франция);
  • Стефан Романив – генерален секретар (Австралия);
  • Богдан Ватрал – финансов служител (САЩ);
  • Зенон Потични – ковчежник (Канада).

От 2014 г.:

От 2018 г.:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]