Северна Ред Ривър
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ред Ривър.
| Северна ред Ривър | |
 Река Северна Ред Ривър в град Уинипег | |
 Карта на водосборния басейн на река Северна Ред Ривър | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | САЩ (щати Минесота и Северна Дакота) и Канада (провинция Манитоба) |
| Дължина | 877 km |
| Водосб. басейн | 287 500 km² |
| Отток | 32 m³/s |
| Начало | |
| Място | сливането на реките Бейс де Сиукс (лява съставяща) и Отър Тейл (дясна съставяща) |
| Координати | |
| Надм. височина | 289 m |
| Устие | |
| Място | в езерото Уинипег, от системата на река Нелсън |
| Координати | |
| Надм. височина | 217 m |
| Ширина | делта m |
| Северна Ред Ривър в Общомедия | |
Северна Ред Ривър (на английски: Red River of the North) е река в САЩ (щатите Минесота и Северна Дакота) и Канада (провинция Манитоба), вливаща се от юг в езерото Уинипег, от системата на река Нелсън.
Нейната дължина е 877 км[1], от които 622 km в САЩ и 255 km в Канада.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Извор, течение, устие
[редактиране | редактиране на кода]Река Северна Ред Ривър се образува от сливането на реките Бейс де Сиукс (лява съставяща) и Отър Тейл (дясна съставяща) при градовете Уопетън (Северна Дакота) и Брекънридж (Минесота), на 289 м н.в. Северна Ред Ривър тече право на север, с много малко отклонение на запад, като по права линия от образуване на реката до устието ѝ са 460 км, но по течението си тя прави стотици меандри, които увеличават дължината ѝ почти двойно. В горното и средното си течение реката служи за граница между щатите Минесота и Северна Дакота, след което навлиза в Канада, провинция Манитоба, преминава през административния център на провинцията град Уинипег и се влива в южната част на езерото Уинипег чрез делта.
Водосборен басейн, притоци
[редактиране | редактиране на кода]Площта на водосборния басейн на реката е 287 500 km2, от които в Канада са 138 600 km2, а в САЩ 148 900 km2[1]. Водосборният басейн на Северна Ред Ривър представлява 32,2% от водосборния басейн на река Нелсън. Басейнът ѝ обхваща части от три американски щата — Южна Дакота (най-североизточния ъгъл на щата), Северна Дакота (северната и източната част) и Минесота (северозападната част) и две канадски провинции — Саскачеван (югоизточната част) и Манитоба (югозападната част).
Водосборният басейн на Северна Ред ривър граничи с други 4 водосборни басейна:
- на северозапад – с водосборния басейн на река Саскачеван, от системата на река Нелсън;
- на север – с водосборния басейн на езерото Манитоба;
- на североизток – с водосборния басейн на река Уинипег, също от системата на река Нелсън;
- на югозапад, юг и югоизток – с водосборния басейн на река Мисисипи.
Следват по-големи притоци на река Северна Ред Ривър.
В САЩ:
- Бейс де Сиукс (ляв, 66 км)
- Отър Тейл (десен, 64 км)
- Уайлд Райс (ляв, 404 км)
- Шайен (ляв, 951 км)
- Бъфало (десен, 224 км)
- Елм (ляв)
- Уайлд Райс (десен, 295 км)
- Гус (ляв)
- Санд Хил (десен)
- Ред Лейк Ривър (десен, 311 км)
- Форест (ляв)
- Снейк (десен)
- Парк (ляв)
- Тамарак (десен)
- Туо Ривърс (десен)
- Пембина (ляв, 513 км)
В Канада:
Хидроложки показатели
[редактиране | редактиране на кода]Многогодишният среден дебит при град Локпорт (Манитоба, на 32 км от устието) е 244 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през май-юни – 4330 m3/s, а минималния през декември-март – 14 m3/s. Дъждовно-снегово подхранване. От началото на декември до началото на април Северна Ред Ривър замръзва. Плавателна за малки съдове в долното си течение.
Поради извънредно малкия пад на реката само 72 м на 877 км, което прави 0,008 m/km, Северен Ред Ривър тече бавно и мудно и по време на пролетно-лятното си пълноводия често е причинявала значителни наводнения по течението си. Последното голямо е било през май 1950, когато се налага 70 000 души да бъдат евакуирани от домовете си в Уинипег и само защитните диги спасяват града от тотално наводнение. По-късно реката е преместена по специално изкопан покрай града канал и вече е безопасна за населението му.
Селища
[редактиране | редактиране на кода]Долината на реката представлява важен зърнодобивен район в САЩ и Канада, в резултата на което през 19 век възникват множество по-големи и по-малки населени селища.
В САЩ:
- Уопетън (Северна Дакота, 7766 души)
- Брекънридж (Минесота, 3386 души)
- Абъркромби (Северна Дакота, 263 души)
- Улвъртън (Минесота, 142 души)
- Оксбоу (Северна Дакота, 305 души)
- Фарго (Северна Дакота, 107 349 души, най-големия град по течението ѝ в САЩ)
- Мурхейд (Минесота, 38 065 души)
- Гранд Форкс (Северна Дакота, 52 838 души)
- Ист Гранд Форкс (Минесота, 8601 души)
- Осло (Минесота, 330 души)
- Дрейтън (Северна Дакота, 824 души)
- Пембина (Северна Дакота, 592 души)
В Канада, провинция Манитоба:
- Морис
- Уинипег (663 617 души, административен център на провинция Манитоба и най-големия град по течението ѝ)
- Селкирк (9515 души)
Откриване и изследване
[редактиране | редактиране на кода]Долното течение на реката е открито през 1734-1735 г. от френския търговец на ценни животински кожи Кристоф Дюфро дьо ла Жемереи, заедно с братовчедите си Жан Батист Готие Варен дьо ла Верандри и Пиер Варен дьо ла Верандри, които построяват в устието на реката форт Морема, станал впоследствие изходен пункт за по-нататъшното проникване на запад в прериите на Канада [2].
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-11-02.
- ↑ Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 201.
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Red River of the North в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |