Направо към съдържанието

Сенояди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сенояди
Trichadenotecnum sexpunctatum – вид срещащ се и в България
Trichadenotecnum sexpunctatum – вид срещащ се и в България
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Първичноустни (Protostomia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
подтип:Шестокраки (Hexapoda)
клас:Насекоми (Insecta)
подклас:Крилати насекоми (Pterygota)
инфраклас:Новокрили насекоми (Neoptera)
(без ранг):Paraneoptera
разред:Сенояди (Psocoptera)
Научно наименование
Shipley, 1904
Обхват на вкаменелости
Сенояди в Общомедия
[ редактиране ]

Сеноядите[1] ("Psocoptera") са малък разред дребни (1÷10 mm) насекоми с непълно превръщане. Описани са над 5700 вида,[2] от които в България са установени 67.[3]

Глава на сенояд. F чело, C1 постклипеус, C2 антеклипеус, L лабрум, M мандибула, P максиларна палпа, A антена, E сложно око, O просто око

Сеноядите са малки насекоми с дължина 1÷10 mm. Възрастните форми (имаго) обикновено са крилати, но има и късокрили (брахиптерни) и безкрили видове. В покой крилата са прибрани покривообразано до тялото. Повечето са в жълто-кафеникави или сиви тонове, но има по-шарени видове.

Главата обикновено с големи сложни очи, дълги нишковидни антенки с 11÷50 членчета, голям и изпъкнал постклипеус. Устният апарат е от гризещ тип, мандибулите са асиметрични, максиларните палпи с 4 членчета. Лабиумът с къси палпи от 1 или 2 членчета.[4][5]

Стъпалата са с 2 членчета при нимфите и 2 или 3 членчета при възрастните.[4]

Местообитание и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Сеноядите са сухоземни и обитават най-често дървета и храсти или листната постилка. Срещат се също върху и под камъни, в пещери, гнезда на птици и бозайници, а някои и в домовете и складовете на хората. Хранят се основно с храна от растителен произход, гъби, лишеи, органични частици от различен произход (детрит).[5]

Възрастните и незрелите форми имат сходен начин на живот с изключение на дисперсията и размножаването, които се извършват от възрастните.

Като насекоми с непълна метаморфоза, сеноядите преминават през три стадия на развитие – яйце, нимфа и имаго. Повечето се размножават полово, но някои са факултативно или облигатно партеногенетични. Могат да имат от едно до няколко поколения годишно в зависимост от вида и местния климат.

Яйцата се снасят поединично или на малки групи и могат да бъдат голи или покрити с копринени нишки или втвърдяваща се фекална маса. При малък брой видове се наблюдава живораждане – например в родовете Archipsocopsis и Phallocaecilius.[5][6]

При излюпването си, пронимфата използва своеобразен хитинов „яйцеразпуквач“ намиращ се в предната част на тялото ѝ. След разпукване на яйцето, пронимфата линее и напуска ембрионалното си съблекло, което остава прикачено към яйцето.

Така излюпената нимфа преминава най-често през 6 възрасти, но понякога по-малко, докато достигне зрялата си форма (имаго). Нимфите приличат на възрастните, но са винаги безкрили.

При някои видове, мъжките изпълняват специфичен брачен танц преди копулацията, включващ въртене около женската и вибриране с крила или антенки. Ако женската прояви интерес, следва копулация.[5]

Много видове сенояди могат да се размножават безполово чрез партеногенеза, при която от неоплодени яйца се излюпват женски индивиди (телитокия). При повечето от тези видове, партеногенезата е облигатна (задължителна) и не съществуват мъжки индивиди, при някои е факултативна (незадължителна, възникваща при определени условия).

Съществуват и видови комплекси съставени от двуполови и еднополови (партеногенетични женски) видове, които нямат отличителни външни белези помежду си. Но между тях съществува репродуктивна изолация – женските от партеногенетичния вид не провокират брачен танц у мъжките на двуполовия вид, нито реагират на брачния танц, когато той е провокиран от близкостояща женска от неговия вид.[5]

Най-новите филогенетични проучвания установяват че, сеноядите са парафилетична група, от която са произлезли въшките (Phthiraptera). Тъй като в таксономията се работи само с монофилетични групи, е създаден нов монофилетичен разред Psocodea включващ сеноядите и въшките, а Psocoptera става невалиден таксон.[7] Тъй като сеноядите са добре обособена група, в практиката продължава да се използва групата "Psocoptera", като обикновено се поставя в кавички за да се покаже, че не е валиден (монофилетичен) таксон.

Филогенетично дърво показващo взаимоотношенията между въшките (Phthiraptera) и сеноядите:[7]

Psocodea

Troctomorpha



Phthiraptera (въшки)



Liposcelididae





Pachytroctidae



Sphaeropsocidae  





Amphientometae




Psocomorpha




Trogiomorpha



Сеноядите в това дърво представляват всички клонове, без този на въшките.

Икономическо значение

[редактиране | редактиране на кода]
Liposcelis sp.

Повечето сенояди не представляват икономически интерес. Някои видове от родовете Liposcelis и Lepinotus са станали складови вредители предимно по зърнени продукти. Могат да нанасят щети и по музейни сбирки от хербарии и насекоми, стари книги (особено когато са влажни и мухлясали).[8][5] Някои от тези видове са станали космополитни благодарение на търговията.[8]

  1. Илюстрована енциклопедия. Том 2 - Природа. София, Абагар Холдинг, 1995. ISBN 9545841524. с. 314.
  2. Animal biodiversity: An outline of higher-level classification and survey of taxonomic richness // Zootaxa 3148. 2011. с. 101.
  3. Georgiev, Dilian. Two species of Psocoptera (Insecta) as new records to the Bulgarian fauna with a country checklist // Historia naturalis bulgarica 41. 2020. DOI:10.48027/hnb.41.09001. с. 71–75.
  4. а б New, Tim. Handbooks for the identification of British insects, vol. 01, part 07 - Psocoptera. 1974. Архив на оригинала от 2021-11-23 в Wayback Machine.
  5. а б в г д е Encyclopedia of Entomology. Springer, 2008. ISBN 9781402062421. с. 382-399 .
  6. Mockford, Edward. [1]  North American Psocoptera]. CRC Press, 1993. ISBN 9780367450090.
  7. а б De Moya, Robert S. и др. Phylogenomics of Parasitic and Nonparasitic Lice (Insecta: Psocodea): Combining Sequence Data and Exploring Compositional Bias Solutions in Next Generation Data Sets // Systematic Biology 70 (4). 2021. DOI:10.1093/sysbio/syaa075.
  8. а б Ahmedani, Muhammad и др. Psocid: A new risk for global food security and safety // Applied Entomology and Zoology 45. 2010. DOI:10.1303/aez.2010.89. с. 89–100.