Сергей Соловьов
Тази статия е за руския историк. За спортиста вижте Сергей Соловьов (спортист).
| Сергей Соловьов Сергей Михайлович Соловьёв | |
| руски историк | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 октомври 1879 г. (стар стил)
Москва, Руска империя |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Учил в | Историко-филологически факултет на Московския университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Учил при | Тимофей Грановски Михаил Погодин |
| Работил в | Московски императорски университет |
| Видни студенти | Нил Попов |
| Публикации | „История на Русия от най-древни времена“ (1851-1879) |
| Семейство | |
| Деца | Владимир Соловьов Поликсена Соловьова Всеволод Соловьов |
| Подпис |  |
| Сергей Соловьов в Общомедия | |
Сергей Михайлович Соловьов (на руски: Серге́й Миха́йлович Соловьё́в) (17 май 1820 - 16 октомври 1879) е един от най-големите руски историци, автор на 29-томната История на Русия от най-древни времена (1851-1879). Баща на руския философ Владимир Соловьов и на руския писател Всеволод Соловьов. За известно време е възпитател на бъдещия руски император Александър III.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Сергей Соловьов е роден на 5 май 1820 г. в гр. Москва, Русия, в семейството на протойерей Михаил Василиевич Соловьов.[1] Завършва Философския факултет на Московския университет през 1842 г., след което две години живее и учи в Берлин, Хайделберг, Париж и Прага, където се среща с Палацки и Шафарик. Професор по история (1847-1879), декан на Историко-философския факултет (1856-1869) и ректор на Московския университет (1871-1877). Умира на 4 октомври 1879 г. в Москва.
В разбиранията си за историята е силно повлиян от философията на Хегел.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „История России с древнейших времен“ (1851-1879)
- „История падения Польши“ (1863)
- „Император Александр Первый. Политика, Дипломатия“ (1877)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Лосев, А. Ф. Жизненный путь Вл. Соловьева, - В: Лосев, А. Ф. Страсть к диалектике, Москва, 1990, с. 102.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
