Направо към съдържанието

Сехисмундо Касадо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сехисмундо Касадо

Званиеполковник
Служи наИспания Втора испанска република
Род войскиИспанска републиканска армия
Битки/войниГражданска война в Испания

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Подпис
Сехисмундо Касадо в Общомедия

Сехисмундо Касадо Лопес (на испански: Segismundo Casado López) е испански полковник по време на гражданската война в Испания.

След избухването на Гражданската война в Испания застава на страната на републиканците, като постепенно се издига до командир на Армии център. Най-известен като лидер на преврата срещу правителството на Хуан Негрин; неговите цели са предотвратяване на комунистическото превземане и прекратяване на братоубийствените кръвопролития по време на войната, считана за вече загубена. Бунтовниците овладяват републиканската зона, като в тяхното квазиправителство Касадо служи като министър на отбраната. Преговорите с националистите се провалят – Касадо е в изгнание, първо във Великобритания, а от 1947 г. в Латинска Америка, завръщайки се в Испания през 1961 г.

Син на военен, Касадо постъпва в Кралската кавалерийска академия във Валядолид на 15-годишна възраст. Прави бърза кариера и до 1936 г. е с чин майор. По време на бунта от 1936 г. служи като ръководител на военната служба на президента Мануел Асаня, създадена по време на Втората испанска република.[1]

Испанска гражданска война

[редактиране | редактиране на кода]

След избухването на Гражданската война в Испания, Касадо помага за разработването на тактиката на Испанската републиканска армия в централна Испания. Участва в защитата на Мадрид и битката при Харама.[2] Той е повишен в полковник през 1938 г. и се бие по време на битката а Брунете.[3] През 1938 г. е командир на армейски корпус (от пет) в централната зона на републиката.[4] През 1939 г. получава командването на републиканската централна армия.

Преврат на Касадо и край на войната

[редактиране | редактиране на кода]

На 5 март 1939 г. Касадо, под предлог, че министър-председателят Хуан Негрин уж планира да прехвърли властта на комунистите, извършва държавен преврат с подкрепата на Хулиан Бестейро, лидер на Испанската социалистическа работническа партия, и разочаровани анархистки лидери. Те създават Съвет за национална отбрана (Consejo Nacional de Defensa), който обединява противниците на Негрин.[5]

Генерал Хосе Миаха в Мадрид се присъединява към въстанието на 6 март, като нарежда арестуването на комунистите в града. Негрин бяга във Франция на 6 март. Но Луис Барсело, командир на 1-ви корпус на армия Център, отказва да подкрепи преврата и се опитва да си върне контрола над столицата. Войските му навлизат в Мадрид и няколко дни в столицата се водят ожесточени битки. Анархистките войски, водени от Сиприано Мера, успяват да победят 1-ви корпус, а Барсело е заловен и екзекутиран.

Касадо се опитва да договори мирно споразумение с генерал Франсиско Франко, който на 9 септември е избран за ръководител на така нареченото "национално" правителство и се противопоставя на републиканците. Той е подкрепен не само от група висши военни, но и от реална сила: 14 000 офицери и 150 000 с нисши чинове. Франко отказва всичко по-малко от безусловна капитулация.[6] Оцелелите бойци от републиканската армия вече не желаят да се бият. Националистическата армия навлиза в Мадрид почти без съпротива на 28 март 1939 г.

Касадо бяга във Валенсия, където в края на март се качва на британски кораб и заминава в изгнание във Венецуела.[7] Той остава там до 1961 г., след което се завръща в Испания.

Съобщава се, че Касадо е починал в болница в Мадрид през 1968 г.[8]

  1. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p. 299
  2. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p. 462
  3. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p. 691
  4. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p. 814
  5. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936—1939. Penguin Books. London. 2006. pp. 391—392
  6. Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936—1939. Penguin Books. London. 2006. pp. 394—395
  7. Beevor (2006), The Battle for Spain, p. 396
  8. Luis Español Bouché. Segismunco Casado: el final de una guerra | Gente | Gente // 2009-04-24. Архивиран от оригинала на 2019-04-03. Посетен на 2017-01-15.
  • Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936—1939. Penguin Books. London. 2006, ISBN 978-0753821657.
  • Burnett Bolloten The Spanish Civil War: Revolution and Counterrevolution UNC Press, 1991 ISBN 0-8078-1906-9, ISBN 978-0-8078-1906-7. Chapter 64 Segismundo Casado, Cipriano Mera and the Libertarians.
  • Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. ISBN 978-0-14-101161-5
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Касадо, Сехисмундо“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​