Направо към съдържанието

Симеон Симеонов (генерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Симеон Симеонов.

Симеон Симеонов
български офицер

Звание
Години на служба(до 2014 г.)
Род войски
Командванияначалник на отбраната на БА (2009 – 2014),
командващ ВВС на БА (2006 – 2009)

Дата и място на раждане
25 януари 1955 г. (69 г.)

Симеон Христов Симеонов е български офицер, генерал, началник на отбраната от 2009 до 2014 година.

Роден е в Пловдив на 25 януари 1955 г. На 25 април 2003 г. е назначен за командир на Командване „Тактическа авиация“ и удостоен с висше военно звание бригаден генерал.[1] На 3 май 2004 г. е освободен от длъжността командир на командване „Тактическа авиация“.[2] На 4 май 2005 г. е освободен от международна длъжност на ротационен принцип – началник на щаба на Центъра на НАТО за съвместна подготовка на силите към Съюзното командване по трансформацията в Битгошч, Република Полш, назначен за началник на Главния щаб на Военновъздушните сили и удостоен с висше офицерско звание генерал-майор.[3] На 25 април 2006 г. е назначен за командващ на Военновъздушните сили, считано от 1 юни 2006 г.[4]

На 26 април 2007 г. е удостоен с висше офицерско звание генерал-лейтенант.[5] На 1 юли 2009 г. е освободен от длъжността командващ на Военновъздушните сили и назначен за началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили.[6] На същата дата е освободен от длъжността началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили, назначен за началник на отбраната и удостоен с висше офицерско звание генерал, считано от 30 юни 2009 г.[7] На 28 април 2014 г. генерал Симеон Симеонов е освободен от длъжността началник на отбраната и от военна служба, считано от 30 юни 2014 г.[8] На 1 юли 2014 г. генерал Симеон Симеонов е награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за значителния му принос за развитието на Българската армия.[9]

Водач на листата на ДПС в 24 МИР – София за парламентарни избори на 5 октомври 2014 г., а през март 2017 г. е избран за народен представител. Снет на 25 януари 2018 г. от запаса поради навършване на пределна възраст за генерали 63 г.

Завършва средно образование в Казанлък през 1974 г. Учи във Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия (1974 – 1979).

По време на своята офицерска кариера учи и завършва Военновъздушната академия „Юрий Гагарин“ в СССР (1986 – 1989) и генерал-щабен факултет в Хамбург, Германия (1996 – 1998).

  • младши пилот във 2-ро звено на 1 ескадрила на 25 авиационен полк, Чешнигирово (1979 – 1980);
  • младши пилот в 1-во звено на ескадрила на 19 изтребителен авиационен полк, Граф Игнатиево (1980 – 1982);
  • старши пилот в 1-во звено на първа авиационна ескадрила на 19 изтребителен авиационен полк, Граф Игнатиево (1982 – 1984);
  • командир на 3-то звено на първа авиационна ескадрила на 19 изтребителен авиационен полк, Граф Игнатиево (1984 – 1985);
  • заместник-командир на 1-ва авиационна ескадрила на 19 изтребителен авиационен полк, Граф Игнатиево (1985 – 1986);
  • командир на 2-ра авиационна ескадрила на 19 изтребителен авиационен полк, Граф Игнатиево (1989 – 1990);
  • заместник-командир по летателната част и безопасност на полетите на 19 изтребителен авиационен полк, Граф Игнатиево (1990 – 1991);
  • командир на 19 изтребителен авиационен полк, Граф Игнатиево (1992 – 1994);
  • командир на 3 изтребителна авиационна база, Граф Игнатиево (1994 – 1996, 1999 – 2000);
  • заместник-командир по подготовка и използване на войските на корпус Тактическа авиация, Пловдив (2000 – 2002);
  • началник на щаба на корпус Тактическа авиация, Пловдив (2002 – 2003);
  • командир на Командването на Тактическата авиация, Пловдив (2003 – 2004);
  • началник на щаба на центъра на НАТО за съвместна подготовка на силите към съюзното командване по трансформацията, Бидгошч, Полша (2004 – 2005);
  • началник на Главния щаб на ВВС на България (2005 – 2006);
  • командващ Военновъздушните сили на България (2006 – 2009);
  • началник на отбраната на Република България (7 юли 2009 – 30 юни 2014)
  1. Указ № 141 за назначаване на полковник Симеон Христов Симеонов на длъжността командир на Командване „Тактическа авиация" и за удостояването му с висше военно звание „бригаден генерал“
  2. Указ № 143 за освобождаване на бригаден генерал Симеон Христов Симеонов от длъжността командир на командване „Тактическа авиация“
  3. Указ № 149 за освобождаване на бригаден генерал Симеон Христов Симеонов от международна длъжност на ротационен принцип ­ началник на щаба на Центъра на НАТО за съвместна подготовка на силите към Съюзното командване по трансформацията в Битгошч, Република Полша, за назначаването му на длъжността началник на Главния щаб на Военновъздушните сили и за удостояването му с висше военно звание „генерал-майор“
  4. Указ № 155 за назначаване на генерал-майор Симеон Христов Симеонов на длъжността командващ на Военновъздушните сили
  5. Указ № 118 за удостояване на генерал-майор Симеон Христов Симеонов с висше военно звание „генерал-лейтенант“
  6. Указ № 207 за освобождаване на генерал-лейтенант Симеон Христов Симеонов от длъжността командващ на Военновъздушните сили и за назначаването му на длъжността началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили
  7. Указ № 208 за освобождаване на генерал-лейтенант Симеон Христов Симеонов от длъжността началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили, за назначаването му на длъжността началник на отбраната и за удостояването му с висше офицерско звание „генерал“
  8. Указ № 81 за освобождаване на генерал Симеон Христов Симеонов от длъжността началник на отбраната и от военна служба, считано от 30 юни 2014 г.
  9. Указ № 163 за награждаване на генерал Симеон Христов Симеонов с орден „Стара планина“ първа степен с мечове
  10. Биография на Симеон Симеонов Архив на оригинала от 2013-08-06 в Wayback Machine. – на официалния сайт на Министерството на отбраната
Златан Стойков Началник на отбраната (7 юли 2009 – 30 юни 2014) Румен Николов