Симеон Синивирски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симеон Синивирски
български просветен деец
Роден
1846 г.
Починал
1931 г. (85 г.)

Учил вНационална Априловска гимназия

Симеон Стоев (Стоянов) Бозуков-Синивирски е български просветен деец от Възраждането.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1846 година в добруджанското село Гьокче Дюлюк. Завършва Габровската гимназия.[2] Става учител и преподава в Нов градец,[1] в Долното училище в Хаджиоглу Пазарджик[2] и в Айдемир.[1]

След създаването на Княжество България в 1878 година е помощник-главен библиотекар на Народната библиотека в София, съдебен служител и адвокат.[1]

Синивирски е активист на Македонската организация. През май 1899 година е делегат от Добричкото македонско дружество на Шестия македонски конгрес.[3]

Умира в 1931 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част І. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания, свързани с национално-освободителните борби на българския народ до освобождението му от османското иго в 1978 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1975. с. 43.
  2. а б История на град Толбухин. София, Наука и изкуство, 1968. с. 124.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 132.