Направо към съдържанието

Синият карбункул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Синият карбункул
The Adventure of the Blue Carbuncle
Илюстрация на разказа от Сидни Паджет
Илюстрация на разказа от Сидни Паджет
АвторАртър Конан Дойл
Първо издание1892 г.
Англия
Оригинален езиканглийски
ЖанрДетективско-приключенски
Видразказ
Публикувано вПриключенията на Шерлок Холмс
ПоредицаШерлок Холмс
ПредходнаЧовекът с обърнатата устна
СледващаПъстрата лента
НачалоI had called upon my friend Sherlock Holmes upon the second morning after Christmas, with the intention of wishing him the compliments of the season.
Край“If you will have the goodness to touch the bell, Doctor, we will begin another investigation, in which, also a bird will be the chief feature.”
Синият карбункул в Общомедия

„Синият карбункул“ (на английски: The Adventure of the Blue Carbuncle) е разказ на писателя Артър Конан Дойл за известния детектив Шерлок Холмс. Включен е в сборника „Приключенията на Шерлок Холмс“, публикуван през 1892 година.

Много занемарена твърда филцова шапка.
Много занемарена твърда филцова шапка.

Разсилният Питърсън случайно се намесва в разпра между някой се Хенри Бейкър и група хулигани. Бейкър избягва от мястото, но губи своята шапка и закланата си коледна гъска. Питърсън ги занася на Шерлок Холмс и Холмс дава обява във вестника, за да може непознатият Бейкър да си върне загубеното. Самата гъска е дадена на съпругата на Питърсън да я почисти и подготви за готвене, ако никой не се яви да я вземе. Но когато жената започва да почиства гъската, във вътрешностите ѝ е намерен известният диамант на графиня Моркар, наречен „Синият карбункул“ (карбункул – старо име на смарагд). Този скъпоценен камък е бил откраднат преди няколко дни, а заподозрян в кражбата е леярът Джон Хорнър. Показания срещу обвинения Джон Хорнър е дал Джеймс Райдър, служител в хотела, където е отседнала графиня.

Бейкър идва при Холмс да си върне шапката и гъската, които е загубил. Когато Холмс предлага на Бейкър да вземе и вътрешностите на гъската, Бейкър само се разсмива и отказва. Ясно е, че Бейкър няма представа какво съкровище е имало в гъската.

Просто го прочете за мен.
Просто го прочете за мен.

Холмс е силно заинтригуван от тази мистерия и предлага на Уотсън незабавно да я проучат. Бейкър раказва на Холмс и Уотсън, че е купил гъската в кръчмата „Алфа“. При разследванията си Холмс разпитва кръчмаря Уиндигет, и установява, че гъски, сред които е била и гъската с диаманта, са му продадени от търговеца Брекенридж. Холмс и Уотсън отиват при този търговец и Холмс лесно научава от Брекенридж, че гъските са били закупени от някоя си г-жа Окшот. Изведнъж при Брекенридж идва и друг човек, който също се интересува от тези гъски. Холмс предлага да му помогне, и се оказва, че това е Джеймс Райдър.

Той избухна в конвулсивно ридание.
Той избухна в конвулсивно ридание.
Смарагдът „Хукър“
Смарагдът „Хукър“

Холмс кани Райдър да отидат на Бейкър Стрийт и там го обвинява за кражбата на диаманта. Потресен от направеното разобличение, Райдър признава всичко. Оказва се, че прислужницата на графинята е убедила Райдър да открадне „Синият карбункул“ и престъпниците стъкмяват история, така че за кражбата да бъде обвинен Хорнър. Райдър решава да скрие диаманта в гъска, която да даде на сестра си, г-жа Окшот. Но случайно обърквайки гъските, Райдър изгубва съкровището, и гъската, след няколко препродажби, се оказва при Хенри Бейкър, а след това и при Холмс.

Райдър смирено проси прошка от Холмс и Холмс изведнъж освобождава извършителя. Уотсън е много изненадан от този факт, но Холмс обяснява, че веднага след като Райдър се откаже от показанията си в съда срещу Хорнър, полицейското разследване ще бъде прекратено и невинните ще бъдат освободени.

През 1923 г. разказът е екранизиран във Великобритания в едноименния филм с участието на Ейли Норууд в ролята на Холмс и Хюбърт Уилис в ролята на Уотсън.

През 1968 г. отново е филмиран с участието на Питър Кушинг в ролята на Холмс и Найджъл Сток в ролята на Уотсън.

През 1984 г. е адаптиран отново във Великобритания с Джеръми Брет като Холмс и Дейвид Бърк като Уотсън. [1]

  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, The Courier-Journal, (Louisville, Ky.) (9 януари 1892), 4.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Ellery Queen's Mystery Magazine, 17 (April 1951), 37 – 52.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Glasgow Weekly Mail (21 април 1894), 7.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, The Grand Magazine, 58 (December 1930), 414 – 425.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, The Indianapolis News (12 януари 1892), 7; (14 януари 1892), 7.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Illustrated by Dan Smith. New York World, Sunday Magazine (13 август 1905), 8 – 9.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Illustrated by Jean Upton. Prescott's Press (NS), No. 4 (December 1989), 5 – 26.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, San Francisco Examiner (14 февруари 1892), 19. illus.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Scottish Border Record (Galashiels) (9 декември 1904), 4; (16 декември 1904), 4.
  • „The Adventure of the Blue Carbuncle“, Illustrated by Sidney Paget. The Strand Magazine, 3, No. 13 (January 1892), 73 – 85.