Сири Хуствет

Сири Хуствет
Siri Hustvedt
	Сири Хуствет Siri Hustvedt
	Сири Хуствет, 2014 г.
Родена	19 февруари 1955 г. (69 г.) Нортфийлд, Минесота, САЩ
Професия	писател, поет, преводач
Националност	САЩ
Активен период	1981 -
Жанр	драма, любовен роман
Награди	Европейска награда за есеистика Шарл Вейон
	Повлияна от Роман Якобсон, Жак Лакан, Юлия Кръстева, Михаил Бахтин, Пол Рикьор, Сьорен Киркегор;
Съпруг	Пол Остър (1982 – )
Деца	Софи
Уебсайт	sirihustvedt.net Страница в IMDb
	Сири Хуствет в Общомедия

Сири Хуствет (на английски: Siri Hustvedt) е американска университетска преподавателка, преводачка, поетеса и писателка на произведения в жанра драма и любовен роман.^[1]^[2]^[3]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сири Хуствет е родена на 19 февруари 1955 г. в Нортфийлд, Минесота, САЩ. Баща ѝ, Лойд Хуствет, е университетски преподавател по скандинавска литература. Майка ѝ Естер Веган емигрира от Норвегия на тридесетгодишна възраст. Има три по-малки сестри. Започва да пише на 13-годишна възраст впечатлена от семейно пътуване до Рейкявик. Завършва гимназия през 1973 г. в Берген, Норвегия. Получава бакалавърска степен по история с отличие от колежа „Свети Олаф“ в Нортфийлд през 1977 г. Работи като барманка в продължение на година и след това следва аспирантура в Колумбийския университет. За да се издържа работи на различни временни места. През 1986 г. получава докторска степен по английска филология с дисертация за Чарлз Дикенс. В колежа пише поезия, която през 1982 г. е издадена в сборника „Reading to You“ (Прочетено за теб).^[1]^[2]^[3]

През 1982 г. се омъжва за писателя Пол Остър. Имат дъщеря, Софи, която е актриса и певица, и пише собствените си текстове.^[2]^[3]

След завършване на дисертацията започва да пише проза. Два от разказите ѝ са публикувани в литературни списания. Пише белетристика, публикува есета за пресечните точки между философията, психоанализата и невронауката, и за състоянието на визуалното изкуство.^[2]^[3]

Първият ѝ роман „The Blindfold“ (Завързани очи) е издаден през 1992 г. и е разширена версия на някои от разказите ѝ.^[1] През 2000 г. частично е екранизиран във филма „La chambre des magiciennes“, който печели наградата на критиката на Берлинале.^[3]

Следващият ѝ роман „Омагьосването на Лили Дал“ (1996) разказва за момиче от ексцентрично градче, което мечтае да бъде известна актриса, а докато репетира се опитва да разкрие мистерия. В романа „Какво обичах“ (2003) изследва психологически теми през призмата на две семейства. В „Мъките на един американец“ (2008) следи нишката на спомените на брат и сестра, когато прочитат дневника на баща им след смъртта му.^[1]

Заради книгите си, а и по принцип, тя се впуска в изучаването на неврология, философия, визуално и литературно изкуство и т.н. По тези теми пише документални книги като „Mysteries of the Rectangle: Essays on Painting“ (2005), „The Shaking Woman or A History of My Nerves“ (2009) и др.^[1]^[3]

През 2015 г. Хуствет е назначена за преподавателка по психиатрия в Института по история на психиатрията „Деуит Уолъс“, към медицинското училище на Корнелския университет.^[3]

През 2012 г. е удостоена с Международната награда за мисъл и хуманитарни науки „Габарон“. Удостоена е с отличието „доктор хонорис кауза“ през 2014 г. от университета в Осло, през 2015 г. от университета „Стендал“ в Гренобъл, Франция, а през 2016 г. от Университета „Гутенберг“ в Майнц, Германия. През 2019 г. получава Наградата на принцесата на Астурия в областта на литературата, и Европейската награда за есеистика Шарл Вейон за романа „Memories of the Future“ (Спомени за бъдещето).^[3]

Сири Хуствет живее със семейството си в Бруклин, Ню Йорк.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

The Blindfold (1992)^[1]^[2]
The Enchantment of Lily Dahl (1996)
Омагьосването на Лили Дал, изд.: ИК „Колибри“, София (2011), прев. Емилия Л. Масларова
What I Loved (2003)
Какво обичах, изд.: ИК „Колибри“, София (2006), прев. Здравка Евтимова
The Sorrows of an American (2008)
Мъките на един американец, изд.: ИК „Колибри“, София (2009), прев. Павел Главусанов
The Summer Without Men (2011)
Лято без мъже, изд.: ИК „Колибри“, София (2014), прев. Милена Попова
The Blazing World (2014)
Пламтящият свят, изд.: ИК „Колибри“, София (2017), прев. Милена Попова
Memories of the Future (2019)