Спас Вацов
| Спас Вацов Киров | |
| български метеоролог | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 февруари 1928 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Загребски университет |
| Научна дейност | |
| Област | метеорология, сеизмология, климатология |
| Работил в | Министерство на образованието и науката |
| Известен с | основоположник на метеорологията и сеизмологията в България |
Спас Вацов Киров е български метеоролог, климатолог и сеизмолог, основоположник на метеорологията и сеизмологията в България. Той е директор на Дирекцията по метеорология от нейното създаване през 1890 г. до смъртта си през 1928 година.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Вацов е роден през 1856 година в Пирот, където завършва прогимназия. След това завършва гимназия в Загреб и физика и математика в Загребския университет през 1879 г.[3] След завръщането си в България е директор на гимназията в Лом (1881 – 1882) и чиновник в Министерството на народното просвещение. През 1890 година става началник на създадената от министерството Централна метеорологична станция в София, която през 1894 година е преобразувана в Дирекция към Министерството на народното просвещение. Дирекцията се занимава и със сеизмологични изследвания до 1950 година, когато е обособена самостоятелна сеизмологична служба.
От 1884 година Вацов е действителен член на Българското книжовно дружество. През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет. Той е член-основател и дългогодишен председател на Българското природоизпитателно дружество.[4] Занимава се с литературна, журналистическа и преводаческа дейност.[1]
Умира на 2 февруари 1928 година в София и е погребан в Централните софийски гробища.[5]
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На Спас Вацов е наречена улица в квартал „Красна поляна 2“ в София (Карта).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Упътване за провеждането на метеорологични наблюдения. 1888.
- Упътване за наблюдение на гръмотевицата.
- Опит върху електропроводността на разредения въздух.
- Физика. За долните класове на гимназиите и класните училища. 1891, 1895, 1896, 1903, 1906.
- Къде е съгледана най-ниската и къде най-високата температура.
- Народна метеорология. Сбирка от поговорки, пословици и предсказвания на времето. 1900.
- Месечни и годишни изводи от метеорологически наблюдения в София, Бургас и Пловдив през годините 1894 – 1903. 1904.
- Градиво за сеизмологията на България. 1908.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1318.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IV (от фонд № 178 до фонд № 248). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1973. с. 166 - 169.
- ↑ Аврамова, Румяна; Василева, Весела; Давчева, Даниела; Даскалова, Красимира; Димитрова, Дочка; Еленкова, Ваня: Куюмджиева, Миглена. Българската възрожденска интелигенция, Енциклопедия. София, Държавно издателство "Д-р Петър Берон", 1988. с. 108.
- ↑ Дацов, Сава. Поменик на Българската академия на науките: Спас Дацов (18 май 1856 - 2 февруари 1928) // Летопис на Българската академия на науките (11). 1929. с. 54 - 65.
- ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
|
