Атанас Георгиев: Разлика между версии
Randona.bg (беседа | приноси) Допълнение |
м Bot: Automated text replacement (-свещенн +свещен); козметични промени |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Атанас Георгиев е роден в село [[Гулица]], Варненско, около 1805 г. Баща му Георги (наричан от гърците Йоргаки) Фучеджиоглу е чорбаджия (мухтар) на селото, а коренът му е от виден български род в [[Призрен |
Атанас Георгиев е роден в село [[Гулица]], Варненско, около 1805 г. Баща му Георги (наричан от гърците Йоргаки) Фучеджиоглу е чорбаджия (мухтар) на селото, а коренът му е от виден български род в [[Призрен]]ско, който през втората половина на XVIII век заедно с група съселяни напуска родното място и се заселва във Варненско.<ref name="Младият 95">{{cite book|last=Христов|first=Георги (съставител)|authorlink=|coauthors=|title=Младият Петър Дънов: Биография|url=https://books.google.bg/books?id=GJ3mCAAAQBAJ&pg=PA10&lpg=PA10&dq=%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%94%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2&source=bl&ots=UARVtJ7rFq&sig=ACfU3U12aRaCHMUVOhwzsmUcfE8FO4ri8A&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiHnZH-lqLpAhVuxKYKHUnxCZ8Q6AEwB3oECAoQAQ#v=onepage&q=%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82%20%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%94%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2&f=false|accessdate=|year=2012|month=|publisher=Сдружение „Слънчогледи“|location=Бургас|isbn=978-619-7033-09-0|pages=59–63|quote=}}</ref> |
||
Образованието на Атанас започва в близкото село [[Козичино|Еркеч]], при енорийския свещеник отец Михаил. След това баща му го изпраща в гръцкото училище в [[Месембрия]], където изучава гръцки, и на уроци при тамошния ходжа за усвояване на турския език.<ref name="beinsadouno.com" /> |
Образованието на Атанас започва в близкото село [[Козичино|Еркеч]], при енорийския свещеник отец Михаил. След това баща му го изпраща в гръцкото училище в [[Месембрия]], където изучава гръцки, и на уроци при тамошния ходжа за усвояване на турския език.<ref name="beinsadouno.com" /> |
||
През 1820 – 1821 година по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцката завера]] заедно с много селски първенци баща му е арестуван и всички са затворени в Месембрия. Мнозина са екзекутирани, но при изпълнение на смъртното наказание на групата, в която е бащата, настава страшна буря, пашата я възприема като поличба и харизва живота на осъдените християни.<ref name="beinsadouno.com" /> По време на [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война от 1828 – 1829 г.]] младият Атанас Георгиев постъпва като преводач при русите. След войната и тяхното оттеглянето баща му и много други семейства напускат Голица и тръгват на север; той обаче спира в с. [[Николаевка|Хадърча]] и се заселва там. Няколко години след това умира и Атанас става глава на семейството. Бива избран за мухтар на селото и придобива почетното звание „чорбаджи“. Във варненския район е известен и като „Атанас Чорбаджи Хъдърчелията“. Оженва се и има три деца: Петър, Злати и Добра. Син на дъщеря му Добра е Петър Дънов.<ref name="beinsadouno.com">{{cite web|url=http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Атанас_Чорбаджи_(Хъдържалията)|title=АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА). Сп. „Памятникъ“, 1895, 6, 549 – 560|автор=Иконом Ив. К. Радов|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|publisher=beinsadouno.com|архив_дата=|accessdate=2019-08-05|date=}}</ref><ref name="Младият 95" /> |
През 1820 – 1821 година по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцката завера]] заедно с много селски първенци баща му е арестуван и всички са затворени в Месембрия. Мнозина са екзекутирани, но при изпълнение на смъртното наказание на групата, в която е бащата, настава страшна буря, пашата я възприема като поличба и харизва живота на осъдените християни.<ref name="beinsadouno.com" /> По време на [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война от 1828 – 1829 г.]] младият Атанас Георгиев постъпва като преводач при русите. След войната и тяхното оттеглянето баща му и много други семейства напускат Голица и тръгват на север; той обаче спира в с. [[Николаевка|Хадърча]] и се заселва там. Няколко години след това умира и Атанас става глава на семейството. Бива избран за мухтар на селото и придобива почетното звание „чорбаджи“. Във варненския район е известен и като „Атанас Чорбаджи Хъдърчелията“. Оженва се и има три деца: Петър, Злати и Добра. Син на дъщеря му Добра е Петър Дънов.<ref name="beinsadouno.com">{{cite web|url=http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Атанас_Чорбаджи_(Хъдържалията)|title=АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА). Сп. „Памятникъ“, 1895, 6, 549 – 560|автор=Иконом Ив. К. Радов|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|publisher=beinsadouno.com|архив_дата=|accessdate=2019-08-05|date=}}</ref><ref name="Младият 95" /> |
||
Атанас Георгиев сам и на свои разноски отваря през 1847 г. първото българско училище в селото. За учител назначава младия [[Константин Дъновски]] от родопското село [[Устово]] – така той става първият български учител не само в Хадърча, но и в цялата Варненска област. Дъновски започва работа с 10 – 15 ученици в приспособения за учебна стая килер на чорбаджи Атанасовата къща и тогава ентусиазираните селяни възприемат отколешната идея на чорбаджията да се построи училище. Същевременно чорбаджи Атанас ги убеждава да направят и българска църква. Започва строежът на специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. Но гръцките интриги спират строителството. С продължителни усилия (цяла година) и с дипломатичност към гърци и турци чорбаджи Атанас успява да издейства разрешение от турските големци във Варна за продължаване на строежа. На 26 октомври 1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села църквата е осветена от самия Варненския митрополит Порфирий. Наименована е „Свети Атанасий Александрийски“, на светията на Атанас Георгиев. За поп е назначен не грък, а българин – Иван Громов. <ref name="bg-patriarshia1">{{cite web|url=https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=58 |title=Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830 – 1918) |publisher=Bg-patriarshia.bg |date= |accessdate=2019-08-05}}</ref><ref name=":1">[[Атанас Славов (писател и културолог)|Славов, Атанас]]. Пътят и времето. Светска биография на Петър Дънов. Т.1. Началото. София, Бяло Братство, с. 31-37, 72-75. |
Атанас Георгиев сам и на свои разноски отваря през 1847 г. първото българско училище в селото. За учител назначава младия [[Константин Дъновски]] от родопското село [[Устово]] – така той става първият български учител не само в Хадърча, но и в цялата Варненска област. Дъновски започва работа с 10 – 15 ученици в приспособения за учебна стая килер на чорбаджи Атанасовата къща и тогава ентусиазираните селяни възприемат отколешната идея на чорбаджията да се построи училище. Същевременно чорбаджи Атанас ги убеждава да направят и българска църква. Започва строежът на специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. Но гръцките интриги спират строителството. С продължителни усилия (цяла година) и с дипломатичност към гърци и турци чорбаджи Атанас успява да издейства разрешение от турските големци във Варна за продължаване на строежа. На 26 октомври 1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села църквата е осветена от самия Варненския митрополит Порфирий. Наименована е „Свети Атанасий Александрийски“, на светията на Атанас Георгиев. За поп е назначен не грък, а българин – Иван Громов. <ref name="bg-patriarshia1">{{cite web|url=https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=58 |title=Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830 – 1918) |publisher=Bg-patriarshia.bg |date= |accessdate=2019-08-05}}</ref><ref name=":1">[[Атанас Славов (писател и културолог)|Славов, Атанас]]. Пътят и времето. Светска биография на Петър Дънов. Т.1. Началото. София, Бяло Братство, с. 31-37, 72-75. 1998. ISBN 954-8091-83-6</ref><ref name="beinsadouno.com" /> |
||
Усилията на чорбаджи Атанас за българска просвета се насочват и към Варна и целия регион. Той се превръща във водач на борбите за църковна независимост. Учителят Константин Дъновски, негов съмишленик и зет, става |
Усилията на чорбаджи Атанас за българска просвета се насочват и към Варна и целия регион. Той се превръща във водач на борбите за църковна независимост. Учителят Константин Дъновски, негов съмишленик и зет, става свещеник във Варна и двамата заедно бунят духовете на българите в града. Варненци си съставят община, отварят българско училище (в дома на занаятчията Балтаджи Петко<ref name=":1" />) и повеждат дълга борба за българска черква. На 3 април 1860 г. [[Иларион Макариополски]] провъзгласява в [[Цариград]] независимостта на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]], което окуражава всички българи. Атанас Георгиев в съгласие с варненските първенци-българи свиква на 21 май събрание в с. Хадърча от първенците на селата, на което им съобщава за църковния въпрос. Всички присъстващи единогласно решават и протоколират, че се отказват от гръцката Патриаршия и нейните владици и занапред свещеноначалник ще им бъде Иларион Макариополски. На 24 юли се състои друго събрание, с първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приемат протокола от преходното събрание и упълномощават чорбаджи Атанас да отиде в Цариград, за да говори от името на всички българи от Варненския санджак по църковния въпрос, а също и да иска фермани за построяване на българско училище и българска църква във Варна. Атанас Чорбаджи се отправя за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси.<ref name="beinsadouno.com" /> |
||
Почива на 20 юли 1865 г., по време на холерна епидемия. С оставените от него пари изпращат в родината му огромна надгробна плоча, за да пази паметта му, поставена в двора на църквата |
Почива на 20 юли 1865 г., по време на холерна епидемия. С оставените от него пари изпращат в родината му огромна надгробна плоча, за да пази паметта му, поставена в двора на църквата „Свети Атанасий“ в Хадърча.<ref name=":1" /> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 19:56, 18 юли 2020
| Атанас Георгиев | |
| български възрожденец | |
 | |
| Роден |
1805 г.
|
|---|---|
| Починал |
Цариград, Османска империя |
Атанас Георгиев-Чорбаджи е български възрожденец и чорбаджия, който взема дейно участие в църковните борби през XIX век. Той е дядо на Петър Дънов, основателя на Всемирното бяло братство.[1]
Биография
Атанас Георгиев е роден в село Гулица, Варненско, около 1805 г. Баща му Георги (наричан от гърците Йоргаки) Фучеджиоглу е чорбаджия (мухтар) на селото, а коренът му е от виден български род в Призренско, който през втората половина на XVIII век заедно с група съселяни напуска родното място и се заселва във Варненско.[2]
Образованието на Атанас започва в близкото село Еркеч, при енорийския свещеник отец Михаил. След това баща му го изпраща в гръцкото училище в Месембрия, където изучава гръцки, и на уроци при тамошния ходжа за усвояване на турския език.[1]
През 1820 – 1821 година по време на Гръцката завера заедно с много селски първенци баща му е арестуван и всички са затворени в Месембрия. Мнозина са екзекутирани, но при изпълнение на смъртното наказание на групата, в която е бащата, настава страшна буря, пашата я възприема като поличба и харизва живота на осъдените християни.[1] По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. младият Атанас Георгиев постъпва като преводач при русите. След войната и тяхното оттеглянето баща му и много други семейства напускат Голица и тръгват на север; той обаче спира в с. Хадърча и се заселва там. Няколко години след това умира и Атанас става глава на семейството. Бива избран за мухтар на селото и придобива почетното звание „чорбаджи“. Във варненския район е известен и като „Атанас Чорбаджи Хъдърчелията“. Оженва се и има три деца: Петър, Злати и Добра. Син на дъщеря му Добра е Петър Дънов.[1][2]
Атанас Георгиев сам и на свои разноски отваря през 1847 г. първото българско училище в селото. За учител назначава младия Константин Дъновски от родопското село Устово – така той става първият български учител не само в Хадърча, но и в цялата Варненска област. Дъновски започва работа с 10 – 15 ученици в приспособения за учебна стая килер на чорбаджи Атанасовата къща и тогава ентусиазираните селяни възприемат отколешната идея на чорбаджията да се построи училище. Същевременно чорбаджи Атанас ги убеждава да направят и българска църква. Започва строежът на специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. Но гръцките интриги спират строителството. С продължителни усилия (цяла година) и с дипломатичност към гърци и турци чорбаджи Атанас успява да издейства разрешение от турските големци във Варна за продължаване на строежа. На 26 октомври 1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села църквата е осветена от самия Варненския митрополит Порфирий. Наименована е „Свети Атанасий Александрийски“, на светията на Атанас Георгиев. За поп е назначен не грък, а българин – Иван Громов. [3][4][1]
Усилията на чорбаджи Атанас за българска просвета се насочват и към Варна и целия регион. Той се превръща във водач на борбите за църковна независимост. Учителят Константин Дъновски, негов съмишленик и зет, става свещеник във Варна и двамата заедно бунят духовете на българите в града. Варненци си съставят община, отварят българско училище (в дома на занаятчията Балтаджи Петко[4]) и повеждат дълга борба за българска черква. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската православна църква, което окуражава всички българи. Атанас Георгиев в съгласие с варненските първенци-българи свиква на 21 май събрание в с. Хадърча от първенците на селата, на което им съобщава за църковния въпрос. Всички присъстващи единогласно решават и протоколират, че се отказват от гръцката Патриаршия и нейните владици и занапред свещеноначалник ще им бъде Иларион Макариополски. На 24 юли се състои друго събрание, с първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приемат протокола от преходното събрание и упълномощават чорбаджи Атанас да отиде в Цариград, за да говори от името на всички българи от Варненския санджак по църковния въпрос, а също и да иска фермани за построяване на българско училище и българска църква във Варна. Атанас Чорбаджи се отправя за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси.[1]
Почива на 20 юли 1865 г., по време на холерна епидемия. С оставените от него пари изпращат в родината му огромна надгробна плоча, за да пази паметта му, поставена в двора на църквата „Свети Атанасий“ в Хадърча.[4]
Бележки
- ↑ а б в г д е Иконом Ив. К. Радов. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА). Сп. „Памятникъ“, 1895, 6, 549 – 560 // beinsadouno.com. Посетен на 2019-08-05.
- ↑ а б Христов, Георги (съставител). Младият Петър Дънов: Биография. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2012. ISBN 978-619-7033-09-0. с. 59–63.
- ↑ Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830 – 1918) // Bg-patriarshia.bg. Посетен на 2019-08-05.
- ↑ а б в Славов, Атанас. Пътят и времето. Светска биография на Петър Дънов. Т.1. Началото. София, Бяло Братство, с. 31-37, 72-75. 1998. ISBN 954-8091-83-6