Кирил Кръстев (журналист): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
{{Личност|журналист
{{Личност|журналист
| име = Кирил Кръстев
| име = Кирил Кръстев
| портрет =
| портрет = КирилКръстев.jpg
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| описание = журналист, патриот, революционер
| описание = журналист, патриот, революционер

Версия от 22:33, 2 август 2020

Вижте пояснителната страница за други личности с името Кирил Кръстев.

Кирил Кръстев
журналист, патриот, революционер
КирилКръстев.jpg

Роден
1889 г.
Починал
септември 1944 г. (55 г.)

Кирил Стоянов Кръстев е български журналист и деен участник в борбата за освобождението на Добруджа.

Биография

Роден в Силистра през 1889 г. Завършва Педагогическото училище в родния си град. Първите му публикации излизат в столичния вестник „Камбана“ на Кръстю Станчев. През 1914 г. е щатен сътрудник на вестник „Камбана“ и вестник „Балканска поща“, както и кореспондент на двата вестника в Букурещ. Редактирал е вестниците „Ратник“ и „Русенска поща“. Редовен сътрудник във вестник „Зора“ на Данаил Крапчев.

На 7 май 1925 г. започва да редактира следобедното издание „Дунавска трибуна“ в Русе. Главен редактор на вестник „Русенска поща“ до 9 септември 1944 г. Създава и редактира всички материали, които излизат в пресата, свързана с Южна Добруджа. Публикува редица материали за многобройните набези и издевателства на румънците над българските села в Добруджа. Генералната Дирекция на полицията в Букурещ издава забрана за пребиваването му на територията на Румъния поради връзките му с ВДРО. Жена му Лалка Кръстева е председател на Женското добруджанско дружество в Русе.

За заслуги към Родината през 1943 е предложен за отпускане на народна пенсия и орден.

Политическата промяна в страната на 9 септември 1944 г. се оказва фатална за Кирил Кръстев. Безследно изчезва през септември 1944 г., а по-късно е осъден на смърт от втори състав на т. нар. Народен съд в Русе с обвинение, че „с материалите, които е редактирал, и други е давал място във вестника на разни статии и пр., които са допринасяли дейно и съществено за извършване и провеждане на противокомунистическа политика...“

Литература

  • Димитрова, М., С. Йорданов. Лицата на Русе. Русе, 2012
  • Златев, Л., Х. Лебикян. Иван Хаджииванов. Родови корени, общественик и деен ръководител на борбата за освобождението на Добруджа. Русе, 2005

Външни препратки