Реймон Абелио: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Нова страница: „{{Писател | име = Реймон Абелио | име-оригинал = Raymond Abellio | снимка = Raymond Abellio.j...“
(Няма разлика)

Версия от 12:21, 20 октомври 2020

Реймон Абелио
Raymond Abellio
Реймон Абелио
Реймон Абелио
РоденЖорж Сулес
11 ноември 1907 г.(1907-11-11)
Починал26 август 1986 г. (на 78 г.)
Ница, Франция
Професияписател, астролог, инженер[1]
Националностфранцузин
Активен период1943-1984
ЖанрОкултна литература
НаградиPrix Sainte-Beuve (1946)
Prix des Deux Magots (1980)
Повлиян от
  • Пиер дьо Комбас
Реймон Абелио в Общомедия

Реймон Абелио (на френски: Raymond Abellio е псевдоним на френския писател Жорж Сулес (Georges Soulès).

Живот

Жорж Сулес произхожда от богата семейство.[1] Завършва „Екол политекник“ и взима участие във френското технократко движение „X-Crise“.[2] По обеждение Сулес е крайно ляв, по подобно на други технократи, се включва в Режима на Виши по време на Втората световна война. През 1942 г. става главен секретар на крайнодясната партия на Южен Делонкъл „Революционно социално движение“ (РСД).[3] След това участва в опита на Марсел Деат да създаде единна партия на колоборционистите. През април и септември на 1943 се включва в „Дните на Мон-Дор“, събрание на колаборционистите под патронажа на Филип Петен.[4] След Освобождението Сулес е осъден задочно на 20 години затвор за Колаборционизъм. Избягва в Швейцария. Помилван е през 1952 г. и започва кариера в литературата.

В романите на Абелис „Блажени са миролюбивите“ (Heureux les pacifiques, 1946), „Отворените очи на Езекиел“ (Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts, 1949), „Вавилонският ров“ (La fosse de Babel, 1962) и „Последният ми спомен“ (Ma derniere memoire, 1971) отразяват идеологическа обърканост на Франция в навечерието на Втората световна война. Сред харектерните черти на персонжите му се отличава тяхната индивидуалност.[1]

Освен художествена литература, под влиянието на Пиер дьо Комбас, Абелис проявява интерес към езотериката и особено астрологията. Той също така се интересува от възможността за таен цифров код в Библията, тема, която той разработва в „Библията, шифрован документ“ (La Bible, document chiffré) от 1950 г., а по-късно и във „Въведение в библейска теория на числата“ (Introduction à une théorie des nombres bibliques) през 1984 г. Абелис предлага главно, че Числото на звяра 666 е ключовият номер на живота, проява на Светата троица на всички възможни нива, материално, анимистично и духовно. Той също така е писал върху философията на ръгби футбола.[5]

Творби

  • 1943 „Краят на нихилизма“ (La Fin du nihilisme, съавторство със Андре Махе и подписана под името Жорж Сулес)
  • 1946 „Блажени са миролюбивите“ (Heureux les pacifiques)
  • 1949 „Отворените очи на Езекиел“ (Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts)
  • 1950 „Към ново пророчество: Есе за политическата роля на свещеното и положението на Луцифер в съвременния свят“ (Vers un nouveau prophétisme : essai sur le rôle politique du sacré et la situation de Lucifer dans le monde moderne)
  • 1950 „Библията, шифрован документ: есе за реституцията на ключовете на тайната цифрова наука. Том 1. Общи клавиши“ (La Bible, document chiffré : essai sur la restitution des clefs de la science numérale secrète. Tome 1. Clefs générales)
  • 1950 „Библията, шифрован документ: есе за реституцията на ключовете на тайната цифрова наука. Том 2. Сефиротът и първите 5 стиха от Битие“ (La Bible, document chiffré : essai sur la restitution des clefs de la science numérale secrète. Tome 2. Les Séphiroth et les 5 premiers versets de la Genèse)
  • 1954 „Успение на Европа“ (Assomption de l'Europe)
  • 1955 „На прага на езотериката: Предшествано от: Модерен дух и традиция“ (Au seuil de l'ésotérisme : précédé de : l'Esprit moderne et la tradition, с Пол Серан)
  • 1962 „Вавилонският ров“ (La fosse de Babel)
  • 1965 „Абсолютната структура“ (La Structure absolue)
  • 1965 „Поклон пред Робърт Бразилах“ (Hommages à Robert Brasillach)
  • 1970 „Генон, да. Но...“ (Guénon, oui. Mais...)
  • 1973 „Краят на езотериката“ (La Fin de l'Ésotérisme)
  • 1981 „Sol Invictus“ (носител на Prix des Deux-Magots)
  • 1982 „Монсегюр“ (Montségur)
  • 1983 „Неподвижни лица“ (Visages immobiles)
  • 1984 „Въведение в библейска теория на числата“ (Introduction à une théorie des nombres bibliques)
  • 1989 „Манифест на новия гнозис“ (Manifeste de la nouvelle Gnose, под редакцията на Мари-Терез де Брос и Чарлз Хирш)
  • 1994 „Основи на етиката“ (Fondements d'éthique)

Източници

  1. ↑ а б в Въртигоров 1998, с. 9.
  2. ↑ Aspley, Keith. „Historical Dictionary of Surrealism“. Scarecrow Press, 2010. ISBN 9780810858473. p. 23. (на английски)
  3. ↑ Sedgwick, Mark. „Against the Modern World: Traditionalism and the Secret Intellectual History of the Twentieth Century“. 1st Edition. Oxford University Press, 2004. ISBN 978-0195396010. (на английски)
  4. ↑ Cohen, Antonin. „Vers la Révolution Communautaire“. 2004. (на френски)
  5. ↑ Abellio, Raymond. Le rugby et la maîtrise du temps. Cahiers Raymond Abellio, 1983. p. 75-76. (на френски)

Библиография

  • „Речник на френскоезичната литература“. София, Проф. Марин Дринов, 1998. ISBN 954-430-246-8. с. 9. (на български)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Реймон_Абелио&oldid=10524262“.