Иван Манев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име = Иван Манев
| име-оригинал =
| категория = юрист
| категория = юрист
| описание = деец на БКП
| портрет =
| портрет =
| портрет-описание =
| портрет-описание =
Ред 14: Ред 11:
| учил-при =
| учил-при =
| работил-в =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| известен-с =
| пост =
| пост =
Ред 26: Ред 21:


== Биография ==
== Биография ==
Иван Манев е роден на 7 ноември 1887 г. в град Панагюрище. Завършва гимназия и записва право в [[Софийски университет|Софийския университет]].
Роден е на 7 ноември 1887 г. в град [[Панагюрище]]. Завършва гимназия и записва право в [[Софийски университет|Софийския университет]].


Участва в [[Университетска криза (1907)|освиркването]] на княз [[Фердинанд|Фердинанд]] при откриването на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] (1907). Изключен от [[Софийския университет]]. Заминава за [[Швейцария]], където завършва [[право]] и [[философия]].
Участва в [[Университетска криза (1907)|освиркването]] на княз [[Фердинанд|Фердинанд]] при откриването на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] (1907). Изключен от [[Софийския университет]]. Заминава за [[Швейцария]], където завършва [[право]] и [[философия]].
Ред 32: Ред 27:
Член на [[БКП]] от 1919 г. Участва в работата на [[ОРСС]] и се противопоставя на реформистките течения в него. Работи като адвокат.
Член на [[БКП]] от 1919 г. Участва в работата на [[ОРСС]] и се противопоставя на реформистките течения в него. Работи като адвокат.


Участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]]. След него е избран за член на ЦК на БКП. Като такъв активно се противопоставя на десните ликвидатори в БКП. На Витошката нелегална конференция е избран за политически секретар на БКП.
Участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]]. След него е избран за член на [[ЦК на БКП]]. Като такъв активно се противопоставя на десните ликвидатори в БКП. На Витошката нелегална конференция е избран за политически секретар на БКП.


По време на [[Априлски събития в България (1925)|априлските събития от 1925 г.]] е обкръжен от полиция и се самоубива, за да не бъде арестуван.
По време на [[Априлски събития в България (1925)|априлските събития от 1925 г.]] е обкръжен от полиция и се самоубива, за да не бъде арестуван.
Ред 41: Ред 36:


{{СОРТКАТ:Манев, Иван}}
{{СОРТКАТ:Манев, Иван}}
[[Категория:Участници в Септемврийското въстание]]
[[Категория:Жертви на Априлските събития в България (1925)]]
[[Категория:Членове на ЦК на БКП до 1944 година]]
[[Категория:Профсъюзни дейци в България]]
[[Категория:Профсъюзни дейци в България]]
[[Категория:Български адвокати]]
[[Категория:Български адвокати]]
[[Категория:Членове на ЦК на БКП до 1944 година]]
[[Категория:Участници в Септемврийското въстание]]
[[Категория:Жертви на Априлските събития в България (1925)]]
[[Категория:Български самоубийци]]
[[Категория:Български самоубийци]]
[[Категория:Родени в Панагюрище]]
[[Категория:Родени в Панагюрище]]

Версия от 09:25, 27 октомври 2020

Иван Манев
български политик и синдикален деец
Роден
Починал
23 април 1925 г. (37 г.)

Иван Томов Манев е български политик от БКП и синдикален деец.

Биография

Роден е на 7 ноември 1887 г. в град Панагюрище. Завършва гимназия и записва право в Софийския университет.

Участва в освиркването на княз Фердинанд при откриването на Народния театър (1907). Изключен от Софийския университет. Заминава за Швейцария, където завършва право и философия.

Член на БКП от 1919 г. Участва в работата на ОРСС и се противопоставя на реформистките течения в него. Работи като адвокат.

Участва в Септемврийското въстание (1923). След него е избран за член на ЦК на БКП. Като такъв активно се противопоставя на десните ликвидатори в БКП. На Витошката нелегална конференция е избран за политически секретар на БКП.

По време на априлските събития от 1925 г. е обкръжен от полиция и се самоубива, за да не бъде арестуван.

Източници

  • Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III България, С., 1983, с. 298.