Атина Болярска: Разлика между версии
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
Атина Болярска се появява изневиделица на погребението му, и въпреки протестите на Вазовци, застава начело на погребалното шествие. Тя наследява по-голямата част от парите на поета. |
Атина Болярска се появява изневиделица на погребението му, и въпреки протестите на Вазовци, застава начело на погребалното шествие. Тя наследява по-голямата част от парите на поета. |
||
Умира през 1950 г., след като е пребита от съкооператори.<ref>[http://www.168chasa.bg/Article/4728626 Жената на Вазов пребита до смърт от гневни съседи]</ref><ref>[http://www.gtrees.net/individual.php?pid=I11138&ged=tree1 Атина Болярска]</ref> |
Умира през 1950 г. в [[София]], след като е пребита жестоко от разгневени съкооператори.<ref>[http://www.168chasa.bg/Article/4728626 Жената на Вазов пребита до смърт от гневни съседи]</ref><ref>[http://www.gtrees.net/individual.php?pid=I11138&ged=tree1 Атина Болярска]</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 19:56, 1 декември 2020
Атина Болярска | |
съпруга на Иван Вазов | |
Родена |
1860 г.
|
---|---|
Починала | 1950 г.
София, България |
Националност | България |
Семейство | |
Съпруг | Иван Вазов (1891 – 1892) |
Атина Болярска e съпруга на българския писател Иван Вазов.
Биография
Родена е през 1860 г. в Русе. Тя е дъщеря на русенския еснаф-устбашия К. Болярски, има брат Георги Болярски. Отначало учи в родния си град, след това с помощта на вуйчо си Васил Друмев продължава обучението си във Фундуклевския лицей в Киев, където се запознава с Вазови творби. След това тя се връща в България.
Отношения с Вазови
Женят се през 1891 г., като живеят заедно 1 г. и 3 мес. Атина е прогонена от свекърва си Съба Вазова. Неуспешни са опитите на Иван Вазов да се разведе и така остава без потомство.
Атина Болярска се появява изневиделица на погребението му, и въпреки протестите на Вазовци, застава начело на погребалното шествие. Тя наследява по-голямата част от парите на поета.
Умира през 1950 г. в София, след като е пребита жестоко от разгневени съкооператори.[1][2]