СК Тича: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м правопис/общо форматиране; overlinked (14) |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
{{футболен отбор |
{{футболен отбор |
||
| име на отбора = Тича |
| име на отбора = Тича |
||
| герб = |
| герб = Ticha logo.png |
||
| оригинално име = |
| оригинално име = |
||
| прозвище = „тичанци“ |
| прозвище = „тичанци“ |
||
| основан = 24 май 1914 г.<ref>[http://bgclubs.eu/teams/Ticha |
| основан = 24 май 1914 г.<ref>[http://bgclubs.eu/teams/Ticha(Varna) bgclubs.eu]</ref> |
||
| разформирован = 18 февруари 1945 г.<ref>[http://bgclubs.eu/teams/Chernomore |
| разформирован = 18 февруари 1945 г.<ref>[http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) bgclubs.eu]</ref> |
||
| стадион = |
| стадион = |
||
| капацитет = |
| капацитет = |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
През 1925 г. тимът е поканен на традиционния и много силен великденски турнир Купа на Букурещ. Надпреварата се провежда от 19 до 21 април. На полуфинала „тичанци“ елиминират с 4:3 домакините от „Трикольор“ (Букурещ) с голове на [[Никола Люцканов]], Андрей Иванов, Щерю Савов и Йордан Заяков. На финала варненци са още по-убедителни – 3:0 срещу „Спортул“ и влизат в историята като първия български футболен клуб, спечелил международен трофей. Във финалната среща се разписват Йордан Заяков и Иван Найденов – Найденката, а играч на „Спортул“ си вкарва автогол. |
През 1925 г. тимът е поканен на традиционния и много силен великденски турнир Купа на Букурещ. Надпреварата се провежда от 19 до 21 април. На полуфинала „тичанци“ елиминират с 4:3 домакините от „Трикольор“ (Букурещ) с голове на [[Никола Люцканов]], Андрей Иванов, Щерю Савов и Йордан Заяков. На финала варненци са още по-убедителни – 3:0 срещу „Спортул“ и влизат в историята като първия български футболен клуб, спечелил международен трофей. Във финалната среща се разписват Йордан Заяков и Иван Найденов – Найденката, а играч на „Спортул“ си вкарва автогол. |
||
През 30-те години „Тича“ сформира изключително силен състав. В тима са интегрирани [[Гарабед Гарабедов]], [[Вили Петков]], [[Панайот Розов]], Атанас Аврамов – Кафето, Георги Радев – Калфата, [[Владимир Пинзов]], [[Стефан Калъчев]], Оник Харипян и Иван Сарайдаров, един от най-класните вратари в страната до Втората световна война. „Тичанци“ стават вицешампиони на България в два последователни сезона – [[Първенство на България по футбол 1935|1935]] и [[Първенство на България по футбол 1936|1936]]. На финала на шампионата през 1935 г. те губят с 0:4 от Спортклуб (София), след като още във 2-рата минута вратарят Сарайдаров се контузва. Тогава по правилник смените не са разрешени и на вратата застава дребничкият халф Добри Байчев, а „варненци“ доиграват двубоя с 10 души. Година по-късно Тича отново е на финал на шампионата, но пак губи, този път с 0:2 от [[ПФК Славия (София)|Славия]]. През |
През 30-те години „Тича“ сформира изключително силен състав. В тима са интегрирани [[Гарабед Гарабедов]], [[Вили Петков]], [[Панайот Розов]], Атанас Аврамов – Кафето, Георги Радев – Калфата, [[Владимир Пинзов]], [[Стефан Калъчев]], Оник Харипян и Иван Сарайдаров, един от най-класните вратари в страната до Втората световна война. „Тичанци“ стават вицешампиони на България в два последователни сезона – [[Първенство на България по футбол 1935|1935]] и [[Първенство на България по футбол 1936|1936]]. На финала на шампионата през 1935 г. те губят с 0:4 от Спортклуб (София), след като още във 2-рата минута вратарят Сарайдаров се контузва. Тогава по правилник смените не са разрешени и на вратата застава дребничкият халф Добри Байчев, а „варненци“ доиграват двубоя с 10 души. Година по-късно Тича отново е на финал на шампионата, но пак губи, този път с 0:2 от [[ПФК Славия (София)|Славия]]. През 1938 г. първенството вече се провежда в дивизия от 10 отбора, които играят по два пъти на разменено гостуване. Тича се представя най-силно и най-постоянно през сезона и завършва на първо място, на три точки пред [[Владислав (Варна)]], печелейки първата и единствена титла в своята история. |
||
* '''Шампионски състав от |
* '''Шампионски състав от 1938 г.''' |
||
** Вратари: Иван Сарайдаров, Иван Калдеринов |
** Вратари: Иван Сарайдаров, Иван Калдеринов |
||
** Защитници: |
** Защитници: Гарабед Гарабедов, Иван Неофитов, Никола Ризов, Георги Сотиров, Оник Харипян |
||
** Халфове: Добри Байчев, Стефан Калъчев, Атанас Ковачев, Мильо Парушев, Георги Радев, Илия Собаджиев, Димитър Стракиев, |
** Халфове: Добри Байчев, Стефан Калъчев, Атанас Ковачев, Мильо Парушев, Георги Радев, Илия Собаджиев, Димитър Стракиев, Вили Петков (капитан) |
||
** Нападатели: Янко Абаджиев, Пейчо Кожухаров, Гочо Гочев, Димитър Добрев, [[Илия Дончев]], Борис Кирилов, Владимир Пинзов, |
** Нападатели: Янко Абаджиев, Пейчо Кожухаров, Гочо Гочев, Димитър Добрев, [[Илия Дончев]], Борис Кирилов, Владимир Пинзов, Панайот Розов, [[Никола Халачев]] |
||
След промените в България, настъпили на 9 септември 1944 г., футболът в България променя самостоятелно си развитие, зависещо единствено от волята на клубните деятели и състезатели. През 1945 г. новата власт обединява „Тича“ с „Владислав“ под името „Тича-Владислав'45“ и на практика създава настоящия футболен клуб „[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]“. |
След промените в България, настъпили на 9 септември 1944 г., футболът в България променя самостоятелно си развитие, зависещо единствено от волята на клубните деятели и състезатели. През 1945 г. новата власт обединява „Тича“ с „Владислав“ под името „Тича-Владислав'45“ и на практика създава настоящия футболен клуб „[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]“. |
||
Ред 48: | Ред 48: | ||
== Успехи == |
== Успехи == |
||
'''[[Първенство на България по футбол]]''' |
'''[[Първенство на България по футбол]]''' |
||
* '''Шампион''' – |
* '''Шампион''' – 1938 |
||
* '''Вицешампион''' (2 пъти) – |
* '''Вицешампион''' (2 пъти) – 1935 и 1936 |
||
* '''Бронзов медалист''' – [[Първенство на България по футбол 1939|1939]] |
* '''Бронзов медалист''' – [[Първенство на България по футбол 1939|1939]] |
||
Ред 61: | Ред 61: | ||
* [[Борис Тончев]] |
* [[Борис Тончев]] |
||
* [[Боян Бянов]] |
* [[Боян Бянов]] |
||
* |
* Никола Люцканов |
||
* |
* Стефан Тончев |
||
* [[Борис Петров]] |
* [[Борис Петров]] |
||
* |
* Вили Петков |
||
* [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]] |
* [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]] |
||
* |
* Владимир Пинзов |
||
* [[Гарабед Гарабедов – Гальо]] |
* [[Гарабед Гарабедов – Гальо]] |
||
* |
* Никола Халачев |
||
* [[Панайот Розов – Ноната]] |
* [[Панайот Розов – Ноната]] |
||
* |
* Стефан Калъчев |
||
== Екипи == |
== Екипи == |
Версия от 04:21, 26 декември 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тича.
Тича | |||
Емблема на футболния клуб | |||
Прозвище | „тичанци“ | ||
---|---|---|---|
Основан | 24 май 1914 г.[1] | ||
Разформирован | 18 февруари 1945 г.[2] | ||
Държава | България | ||
Екипи и цветове | |||
|
СК Тѝча е български футболен отбор от Варна, съществувал в периода 1914 – 1945.[3] През 1930-те години клубът е един от грандовете в България. Шампион на България през 1938 г.
История
Спортен клуб „Тича“ е основан на 24 май 1914 г., когато „Река Тича“ се обединява със „Спортист“.
В края на 1915 г. „Тича“ участва в първия международен футболен мач, провел се в България. Съперник на „тичанци“ е 21-ви Померански полк – отбор, съставен от германски офицери, подофицери и войници. Срещата завършва 4:4, а съставът на варненци е: Марин Джумалиев, Ставри Флорев, Манол Фишфишев, Добри Добрев, Стефан Тончев, Тодор Лефтеров, Никола Ницов, Давид Леви, Иван Мирски, Боян Бянов и Гочо Недков. По това време Ницов пръв превежда футболния правилник от английски на български език. На 21 януари 1919 г. отборът е преименуван на „Тича“.[4]
През 1925 г. тимът е поканен на традиционния и много силен великденски турнир Купа на Букурещ. Надпреварата се провежда от 19 до 21 април. На полуфинала „тичанци“ елиминират с 4:3 домакините от „Трикольор“ (Букурещ) с голове на Никола Люцканов, Андрей Иванов, Щерю Савов и Йордан Заяков. На финала варненци са още по-убедителни – 3:0 срещу „Спортул“ и влизат в историята като първия български футболен клуб, спечелил международен трофей. Във финалната среща се разписват Йордан Заяков и Иван Найденов – Найденката, а играч на „Спортул“ си вкарва автогол.
През 30-те години „Тича“ сформира изключително силен състав. В тима са интегрирани Гарабед Гарабедов, Вили Петков, Панайот Розов, Атанас Аврамов – Кафето, Георги Радев – Калфата, Владимир Пинзов, Стефан Калъчев, Оник Харипян и Иван Сарайдаров, един от най-класните вратари в страната до Втората световна война. „Тичанци“ стават вицешампиони на България в два последователни сезона – 1935 и 1936. На финала на шампионата през 1935 г. те губят с 0:4 от Спортклуб (София), след като още във 2-рата минута вратарят Сарайдаров се контузва. Тогава по правилник смените не са разрешени и на вратата застава дребничкият халф Добри Байчев, а „варненци“ доиграват двубоя с 10 души. Година по-късно Тича отново е на финал на шампионата, но пак губи, този път с 0:2 от Славия. През 1938 г. първенството вече се провежда в дивизия от 10 отбора, които играят по два пъти на разменено гостуване. Тича се представя най-силно и най-постоянно през сезона и завършва на първо място, на три точки пред Владислав (Варна), печелейки първата и единствена титла в своята история.
- Шампионски състав от 1938 г.
- Вратари: Иван Сарайдаров, Иван Калдеринов
- Защитници: Гарабед Гарабедов, Иван Неофитов, Никола Ризов, Георги Сотиров, Оник Харипян
- Халфове: Добри Байчев, Стефан Калъчев, Атанас Ковачев, Мильо Парушев, Георги Радев, Илия Собаджиев, Димитър Стракиев, Вили Петков (капитан)
- Нападатели: Янко Абаджиев, Пейчо Кожухаров, Гочо Гочев, Димитър Добрев, Илия Дончев, Борис Кирилов, Владимир Пинзов, Панайот Розов, Никола Халачев
След промените в България, настъпили на 9 септември 1944 г., футболът в България променя самостоятелно си развитие, зависещо единствено от волята на клубните деятели и състезатели. През 1945 г. новата власт обединява „Тича“ с „Владислав“ под името „Тича-Владислав'45“ и на практика създава настоящия футболен клуб „Черно море“.
Успехи
Първенство на България по футбол
- Шампион – 1938
- Вицешампион (2 пъти) – 1935 и 1936
- Бронзов медалист – 1939
- Победител (3 пъти) – 1935, 1936, 1943
- Носител (5 пъти) – 1932, 1937, 1938, 1939, 1940
Известни футболисти
- Борис Тончев
- Боян Бянов
- Никола Люцканов
- Стефан Тончев
- Борис Петров
- Вили Петков
- Иван Найденов
- Владимир Пинзов
- Гарабед Гарабедов – Гальо
- Никола Халачев
- Панайот Розов – Ноната
- Стефан Калъчев
Екипи
Първоначалният екип на „Тича“ е черни гащета, бели ризи и вратовръзки. От 1919 г. гащетата и чорапите са черни, а фланелките лилаво-бежови, като цветовете са разположени диагонално. Първият си червен екип „тичанци“ получават след 1920 г. Той им е подарък от капитан на английски кораб, с чийто екипаж „Тича“ провежда приятелска среща. Оттогава до края на своето самостоятелно съществуване, клубните цветове на отбора са червено и бяло.
По време на шампионската си 1938 г., „Тича“ играе с червени гащета и бяло-червени фланелки на хоризонтално райе. Екипът е закупен преди началото на сезона от текстилна фабрика в Габрово за 100 долара. Парите са осигурени от тичалията Никола Тодоров, който по това време живее и работи в Сан Франциско.
Химн
Хайде, тичанци, ние да вървим,
към нашето мило игрище.
Там ни чака наш'та мила топка,
там ни чака наш'та мила топка.
Лаври и победи да берем,
бъдещето ние да ковем.
Знамето на „Тича“ нек се вее,
Варна нек да се гордее.
Да издигнем ние на висота
туй красиво име на спорта.
В здраво тяло, здрав дух да калиме,
на България да го подариме.
Източници
- ↑ bgclubs.eu
- ↑ bgclubs.eu
- ↑ „История на Спортен клуб Тича“, 2010 г., автор Валентин Свраков
- ↑ „Футболна Варна“, 2007 г., автори Ст. Янев, Д. Димитров, Ив. Карабаджаков