Окончание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Отменени Визуален редактор |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 95.42.241.36 (б.), към версия на BotNinja Етикет: Отмяна |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Окончанието''' като термин от [[езикознание]]то означава [[морфема]], която показва някои от граматическите признаци ([[Род (граматика)|род]], [[Число (граматика)|число]], [[лице (граматика)|лице]], [[Време (граматика)|време]]) на думата. |
'''Окончанието''' като термин от [[езикознание]]то означава [[морфема]], която показва някои от граматическите признаци ([[Род (граматика)|род]], [[Число (граматика)|число]], [[лице (граматика)|лице]], [[Време (граматика)|време]]) на думата. |
||
Окончанието е и начин на завършване на [[поезия|поетичния]] [[стих]] в [[метрично стихосложение|метричното]], [[тонично стихосложение|тоничното]] и [[силаботонично стихосложение|силаботоничното]] [[стихосложение|стихосложения]]. Видът на окончанието на края на групата срички в края на римувания стих, наречена [[клаузула]], обуславя вида на [[рима]]та: мъжка, женска, дактилна или хипердактилна. |
Окончанието е и начин на завършване на [[поезия|поетичния]] [[стих]] в [[метрично стихосложение|метричното]], [[тонично стихосложение|тоничното]] и [[силаботонично стихосложение|силаботоничното]] [[стихосложение|стихосложения]]. Видът на окончанието на края на групата срички в края на римувания стих, наречена [[клаузула]], обуславя вида на [[рима]]та: мъжка, женска, дактилна или хипердактилна.<ref>„Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993</ref> |
||
за своиствата! |
|||
== Вижте също == |
|||
* [[Нервно окончание]] |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references |
<references /> |
||
[[Категория:Морфема]] |
[[Категория:Морфема]] |
||
{{мъниче|лингвистика}} |
|||
реакция |
|||
__СЪССЪДЪРЖАНИЕ__ |
|||
[[Категория:АЕЦ в Япония]] |
|||
Версия от 21:14, 28 януари 2021
Окончанието като термин от езикознанието означава морфема, която показва някои от граматическите признаци (род, число, лице, време) на думата.
Окончанието е и начин на завършване на поетичния стих в метричното, тоничното и силаботоничното стихосложения. Видът на окончанието на края на групата срички в края на римувания стих, наречена клаузула, обуславя вида на римата: мъжка, женска, дактилна или хипердактилна.[1]
Вижте също
Източници
- ↑ „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993
Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.