Тале Горанов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:Николов |
м Pages containing cite templates with deprecated parameters |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
На 16 май 1901 година отива в Битоля, където [[Даме Груев]] му забранява да се връща в Костурско като войвода. На 6 юли 1901 година в манастира Света Петка край [[Велгощи]] участва във формирането и оглавява първата организационно-организаторска чета в [[Охридско]], в която влизат още кадрите от русенското стрелческо дружество [[Деян Димитров]], [[Милош Богданов]] и [[Миладин Голов]]<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.52.</ref>. Към четата се присъединяват [[Яким Алулов]], [[Тасе Христов]], [[Ставре Гогов]]. |
На 16 май 1901 година отива в Битоля, където [[Даме Груев]] му забранява да се връща в Костурско като войвода. На 6 юли 1901 година в манастира Света Петка край [[Велгощи]] участва във формирането и оглавява първата организационно-организаторска чета в [[Охридско]], в която влизат още кадрите от русенското стрелческо дружество [[Деян Димитров]], [[Милош Богданов]] и [[Миладин Голов]]<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.52.</ref>. Към четата се присъединяват [[Яким Алулов]], [[Тасе Христов]], [[Ставре Гогов]]. |
||
На 27 ноември 1901 година е свален от пост, заместен е от Тасе Христов до пристигането на [[Никола Русински]]<ref>{{Citation |title=Ристески Стојан, Велгошти, Охрид, 1982 г. |url=http://www.velgosti.com/kniga_velgosti/index.pdf | |
На 27 ноември 1901 година е свален от пост, заместен е от Тасе Христов до пристигането на [[Никола Русински]]<ref>{{Citation |title=Ристески Стојан, Велгошти, Охрид, 1982 г. |url=http://www.velgosti.com/kniga_velgosti/index.pdf |accessdate=2010-04-25 |archivedate=2008-08-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080827184455/http://www.velgosti.com/kniga_velgosti/index.pdf }}</ref>. |
||
Заради престъпления спрямо правилата на ВМОРО е осъден на смърт. Ликвидиран е през март 1902 година от прилепския войвода [[Методи Патчев]].<ref>{{Николов|35}}</ref><ref>{{Citation |title=Пандо Кляшев. Войводата Тале Горанов. Из „Спомени“, София 1925, с. 43 – 46 (текст адаптиран на македонската литературна норма) |url=http://www.geocities.com/vmro_makedon/Knigi/spompk08.html | |
Заради престъпления спрямо правилата на ВМОРО е осъден на смърт. Ликвидиран е през март 1902 година от прилепския войвода [[Методи Патчев]].<ref>{{Николов|35}}</ref><ref>{{Citation |title=Пандо Кляшев. Войводата Тале Горанов. Из „Спомени“, София 1925, с. 43 – 46 (текст адаптиран на македонската литературна норма) |url=http://www.geocities.com/vmro_makedon/Knigi/spompk08.html |accessdate=2009-10-27 |archivedate=2009-10-27 |archiveurl=https://www.webcitation.org/query?id=1256607660836505&url=www.geocities.com/vmro_makedon/Knigi/spompk08.html }}</ref> |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 13:36, 9 април 2021
| Тале Горанов | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Тале Горанов Бояджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
Тале Горанов е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя. Получава основно образование и по професия е бояджия. Влиза в ВМОРО и става четник при войводата Марко Лерински. През пролетта на 1901 е изпратен за войвода в Костурско на мястото на Атанас Петров. Негов секретар става учителят от Загоричани Дамян Илиев. Георги Попхристов си спомня за него:
| „ | Горанов отначало добре се представи пред четници и селяни, но беше млад и нервен. Често влизал в конфликт с учителите, ръководители по селата. Беше и суетен, обичаше много да беседва с жените и учителките. Проявявал волности, дори си правил печати „Костурска районна чета“, „Тале Горанов – Костурски войвода“ и други някои суетни работи. Изобщо повече се занимавал с любов, отколкото да си гледа работата. Затова беше преместен за войвода в Охридско[2]. | “ |
На 16 май 1901 година отива в Битоля, където Даме Груев му забранява да се връща в Костурско като войвода. На 6 юли 1901 година в манастира Света Петка край Велгощи участва във формирането и оглавява първата организационно-организаторска чета в Охридско, в която влизат още кадрите от русенското стрелческо дружество Деян Димитров, Милош Богданов и Миладин Голов[3]. Към четата се присъединяват Яким Алулов, Тасе Христов, Ставре Гогов.
На 27 ноември 1901 година е свален от пост, заместен е от Тасе Христов до пристигането на Никола Русински[4].
Заради престъпления спрямо правилата на ВМОРО е осъден на смърт. Ликвидиран е през март 1902 година от прилепския войвода Методи Патчев.[5][6]
Външни препратки
- д-р Душко Константинов, Струшко во подготовките за претстојните борби за национално ослободување на македонскиот народ
- Илинденското востание и Охрид
Бележки
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 102.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.52.
- ↑ Ристески Стојан, Велгошти, Охрид, 1982 г., архив на оригинала от 27 август 2008, https://web.archive.org/web/20080827184455/http://www.velgosti.com/kniga_velgosti/index.pdf, посетен на 25 април 2010
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 35.
- ↑ Пандо Кляшев. Войводата Тале Горанов. Из „Спомени“, София 1925, с. 43 – 46 (текст адаптиран на македонската литературна норма), архив на оригинала от 27 октомври 2009, https://www.webcitation.org/query?id=1256607660836505&url=www.geocities.com/vmro_makedon/Knigi/spompk08.html, посетен на 27 октомври 2009
