Деепричастие

В лингвистичната морфология деепричастието е нелична глаголна форма, която е често срещана при балтославянските езици – българския език, руски, чешки и др. Тази форма на глагола е неизменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ (наречието е неизменяема част на речта).

Книжовни деепричастия в българския език

Деепричастията в книжовния език се образуват от основата на минало несвършено време (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка -йки. Тъй като при глаголите от I и II спрежение, гласната на основата на минало несвършено време е променливо я и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред -йки за първите две спрежения е винаги е.

Затова най-добре би било като изходна форма при образуването на деепричастието да се приеме формата за 3-то лице ед. ч. на минало несвършено време – като махнем окончанието -ше и прибавим наставка -йки, ще получим винаги правилната форма на деепричастието, и то при глаголите от трите спрежения. Ясно е, че при това положение основната гласна (гласната пред -йки) ще бъде винаги е – и под ударение, и без ударение: летѐше – летѐйки, но̀сеше – но̀сейки, но само за глаголите от първите две спрежения, докато в 3 спр. ще има винаги -айки или -яйки, и то без ударение: стрѐляше – стрѐляйки, глѐдаше – глѐдайки.